Тия дни в България като гъби след дъжд никнат партия след партия. Което си е феномен за страна пълна с политици, които не искат нищо друго освен неутралност. Аз неутралността в политиката я разбирам като хвърляне на оставка и записване в готварски курс. Вместо да ходят по телевизионните студия, неутралните пекат в събота сладкиш със сини сливи. Но какво разбирам аз?!

Та първо чух, че отлюспени и уволнени поради некадърност и нелоялност от „Има такъв народ“ ще сформират нова партия. Това малко ме озадачи, защото кадърните им и топкадрите им вече ги видяхме и се запитах какво ниво на некадърност трябва да покриеш, за да те отлюспят точно па от „Има такъв народ“? Но да не се заяждам, хората просто може да са се еманципирали от Слави и една сутрин да са се събудили с мисълта, че всъщност наистина им се занимава с политика, но точно обратната на тази, с която са се заминавали досега. Не са първите в българския политически пейзаж, дето преживяват катарзис, нито ще са последните.

Ето, например Корнелия Нинова. И тя беше едно време в СДС, пък днес е лидерка на смъртния седесарски враг – БСП. Чак такъв скок от другата страна на бариерата си е направо религиозно чудо – осенява те един ден божието вдъхновение и разбираш, че всичко, което си правил досега, е грешно, затова ставаш напълно нов човек. Корнелия начело на БСП е все едно Доналд Тръмп да оглави движението на феминистките и да протестира с розова шапчица, имитираща вагина, пред Белия дом. Или мадам Льо Пен да обърне страницата и да отиде да спасява африкански бежанци от Средиземно море. Или Герхард Шрьодер да се откаже от Путин и да подаде оставка от „Роснефт“ и „Газпром“. Това последното, разбира се е виц. Вие някога виждали ли сте политик на заплата при Путин, който да се отказва от него?

Та отлюспените от „Има такъв народ“ ще имат нова партия. Вероятно тя ще се казва „Няма такъв народ“. Логично е. Нищо чудно за следващите избори все пак да се коалират със старите си съпартийци, защото идеологията си е идеология, ама и депутатската заплата си е заплата. И ще влязат в политиката заедно като „Тука има такъв народ, тука нема такъв народ“.

Друг партиен строител е бившият служебен премиер Стефан Янев. Генерал Стефан Янев. Абе, в българската политика не ви ли се струва, че има твърде много генерали? За такава мижава армия, количеството на началници с пагони е изумително голямо. То прост войник да не си в днешно време – сигурно на един редник се падат по петима генерали, двама адмирали, стотина полковника, старшинките изобщо няма да ги броя. И всичко това без да броим генералите от тихия фронт. Тъй като и партията на Янев ще седи на путиновия клон, си мисля дали пък да не балансираме малко неутралитета и както ще пращаме помощ на украинците, да пратим помощ и на руснаците? За Украйна оръжия, за Русия – генерали. Щото техните ги избиха. За три месеца загубиха 8 ключови генерала, което е печален рекорд. В нито една война в човешката история досега не е имало такава сеч по генералите. Западът много се чуди, но това е, защото те не знаят, че при руснаците и уона-би-руснаците генералите са в изобилие. Предполагам и в Русия генерал се става като в България – срещу брой отслужени години и тава печено агне. Айде техните поне по войни ходят, ми нашите откъде се излюпват толкова много? При това като опре нож до кокал и се появи някоя война в съседство, българските генерали до един започват да се снишават. Смела работа.

Ето и другият генерал в политиката – президентът Радев, къде е, докато неслужилите в армията премиер и депутати са обстрелвани с ракети в Киев? В Испания на гости. Много наложително му е било явно. Обядва с краля, отиде на мач, а за капак даже му позволиха да се повози на боен самолет. Щото нали е пилот... Добре, че не е гинеколог, че каквито са възпитани испанците, кой знае къде щяха да му търсят занимания... Но аз не съм против Радев да не се занимава с наложителните проблеми в българската политика – напротив! Нека да поддържа добрите отношения с другите държави и да ходи да кара самолети и да обедва и по други хубави дестинации. В Португалия било много хубаво. И в Италия. А и на Малдивите не може да нямат поне един „Юрофайтър“. Е, ако нямат, може и само един гимнастически лост да му монтират да прави коремни. Да се върти на лоста и Бойко Борисов да се пука от яд. Пардон – генерал Бойко Борисов. 

Общото между всички тези генерали, нови политици, кандидат-премиери е любовта им към Путин. Което си е човещинка. Хващаш се за малко в политиката, работиш, работиш и накрая си намираш един богат руснак. Да те издържа, а ти да си почиваш. Стар като света номер. Само дето за любовта на Путин конкуренцията е свирепа. Като в предаването „Ергенът“ - в което едни моми са ги затворили в една луксозна вила и трябва да се състезават за благосклонноста на единствения ерген наоколо. Скубят си косите, бъркат си в очите, съскат, плачат, докарват се с тежки вечерни тоалети, барем ергенът избере една от тях.

За българската политика подобен подход би улеснил много избирателите. Затварят всички кандидат-любовници на руския президент в една луксозна вила, отиват и всичките телевизии да ги снимат и гледаме по цял ден как му се докарват. Вилата обаче трябва да е доста големичка, че трябва да побере БСП, ДПС, „Възраждане“, президента с всичките му съветници, Бойко Борисов с тръбата му, профсъюзите, ВСС, прокуратурата, всичките разузнавания, армията, висшия клир, за Татяна Дончева по-добре отделна вила, че ще ги омаломощи с говорене, за Мая Манолова също, Съюзът на работодателите, всичките олигарси, едно 15% от българското население, 80% от българските медии, дузина професори и едно котило социолози и анализатори. Затваряме ги там, казваме, че само един може да спечели Путин, взимаме си пуканки и само гледаме. До месец ще изчистим родината от поклоничеството пред  Кремъл, бизнесът ще тръгне, образованието ще се оправи, парите от ЕС и от бюджета ще отиват по предназначение...

С цената само на едно риалити ще наваксаме за месец-два целия провален преход.