Колко паралелни светове ще пребродите, ако разполагате с ключа към всичко?

Издателство „Кръг“ ни отпраща на неочаквано пътешествие с романа „Нейде другаде“ на прочутия американски писател Дийн Кунц. Историята в „Нейде другаде“ се завихря около теорията за мултивселената – тема, която вълнува известния физик Стивън Хокинг в посмъртния му труд. Въпреки това романът на Кунц е в основата си разказ за природата на любовта, смелостта и способността на човечеството да бъде изключително зло, много добро или по-често – нещо по средата. 

Джефи Колтрейн води съвсем нормален и спокоен живот с дъщеря си Амити седем години след мистериозното изчезване на майка й Мишел. Но всичко се променя, когато на вратата на дома им се появява Плашилото Ед и им дава мистериозна кутия, която не бива да отварят. Посещението на облечени в черно агенти обаче налага промяна в плана, а в кутията се оказва скрито странно устройство – ключът към всичко, чрез който всеки може да пътува в паралелни светове. 

Какво обаче се крие в тези непознати вселени и какви са опасностите, които очакват героите там? Дали от другата страна не живее версия на Мишел? И колко дълго ключът може да остане скрит от опасните агенти? 

„Колоритен, изпълнен с въображение... жив, нестандартен роман.“
 „Къркъс ривюс“

Дийн Кунц (1945) е сред най-популярните писатели на трилъри, а книгите му често съдържат и елементи на ужас, фентъзи, научна фантастика, мистерия или сатира. Жива легенда в жанра, той е написал над 100 романа, 30 от които са бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, а повече от 15 са екранизирани.

Представяме ви откъс от „Нейде другаде“:

Среднощният посетител

Без нужда от врата и нехаещ за алармата на охранителната система, посетителят на библиотеката пристига в три часа през нощта, тих като многото обитаващи я духове – като се започне с тези от пиесите на Шекспир и се стигне до героите в разказите на Ръсел Кърк. Пътеките между стелажите с книги са пусти. Тъмнина обгръща голямата зала и нишите й. Хората от персонала спят по домовете си, а чистачката е приключила с ежедневните си задължения преди час. Въздухът мирише на боров ароматизатор, препарат за дървени повърхности и стара хартия.

Макар из този лабиринт на ценно знание да не обикаля пазач, посетителят не се чувства в безопасност. Мнозина биха приели, че една библиотека е райско кътче в свят, пълен с хаос и размирици, но той е наясно, че не е точно така. Видял е неописуеми ужаси, имал е досег с насилие неведнъж. Вече не вярва, че някое място е безопасно.
За някого като него, комуто е известна не само една история, а много, библиотеките често представляват арена на смърт. Библиотекари и други майстори на писмената реч са били застрелвани, пронизвани, изгаряни живи, пращани в концентрационни лагери, където да бъдат изтезавани или използвани за робски труд. Библиотеките изобщо не са сигурни места, защото рафтовете им са пълни с книги, но също и с идеи за свобода, справедливост, истина, вяра и нещо повече – с идеи, които някои намират възмутителни. Онези, прибягващи към горене на книги, каквато и да е политическата им принадлежност, знаят къде да намерят горивото, когато усетят, че е настъпил часът за действие.

Среднощният посетител познава този град, Суавидад Бийч, във всевъзможните му проявления, но не може да е сигурен, че тъкмо това тук ще му предложи нужното. При пристигането си е подготвен, тъй като тъкмо идва от друга библиотека, и светва с фенерче. Затуля лъча с една ръка, та да не стигне до високо разположените прозорци, отива до компютър, разположен в ниша, и сяда пред него.

Скоро вече е в интернет, после във фейсбук, където открива търсената страница. Има забавни съобщения от Джефри Колтрейн и от единайсетгодишната му дъщеря Амити, но липсват такива от съпругата му Мишел. Снимките също са само на Джефри и Амити, майката на момичето не присъства, сякаш може би отдавна е починала. Такава перспектива кара посетителя да се развълнува.

Докато огромният стенен часовник в библиотеката отмерва всяка изминаваща минута, посетителят търси из обществения архив на Суавидад Бийч съобщение за кончината на жената. Не намира такова.

Намира обаче в електронните файлове на Градския съд на Суавидад Бийч молба от Джефри Колтрейн за разтрогване на брака му с Мишел. Джефри не я е чувал и виждал повече от седем години, но не е подал заявление тя да бъде обявена за мъртва, иска само разтрогване на брака. Не е от хората, които спират да се надяват.

Обръщението му към съда е красноречиво, пропито с дълбока тъга, но и белязано с известен оптимизъм.

Надеждата на Джефри безспорно е наивна. Посетителят има широки познания по отношение на убийствата и често е присъствал на сцени на брутално погубване на хора. В този случай Мишел несъмнено е мъртва. Смъртта й е едновременно трагедия и повод за празнуване. 

Посетителят изключва компютъра. Седи известно време в тъмното, замислен за смъртта и живота, за рисковете от опитите да надмогнеш съдбата.

В четири и десет сутринта той напуска библиотеката, както е влязъл – без нужда от врати и без да изключва алармата.

Единайсетият ден на април е.