През последните години в Иран се проведоха много протести. Те бяха предизвикани най-вече от проблеми като високите цени на горивата и недостига на вода.

През изминалата седмица обаче наблюдаваме вълнения от съвсем различен характер. 

Протестиращи в Техеран на 21 септември. Снимка АП/БТА

Стотици хиляди, потенциално милиони хора, окупират улиците и площадите на над 50 градa на ислямската република, включително и Техеран, с призиви за дълбоки реформи на религиозните закони. В социалните мрежи се споделят видеа на жени, които свалят своите хиджаби, горят ги и си режат косите под бурните овации на тълпи.

Чуват се и възгласи: "Смърт за Хаменей", "Край на ислямската република" и може би най-значимото: "Жена, живот, свобода".

Всичко това би изглеждало немислимо преди седмица. Преди едно убийство.

Убийство заради хиджаб

Искрата, която запали протестния пламък, бе убийството на 22-годишната жена от кюрдски произход Махса Амини. Миналия петък тя издъхна в техеранска болница, след като прекара три дни в кома.

Амини, която е родом от северозападния град Сакез, е била на посещение в столицата заедно със семейството си, когато е задържана от т. нар. нравствена полиция. Причината - нарушение на закон, задължаващ жените да скриват изцяло косите си с хиджаб и дрехите, покриващи ръцете и краката им, да са широки. Властите съобщават по-късно, че младата жена е колабирала, след като е била откарана в център за задържане, за да бъде "възпитана".

Има данни обаче, че полицията е удряла Амини с палки по главата. Органите на реда отричат това да се е случвало и настояват, че жената е починала вследствие на "внезапна сърдечна недостатъчност". Президентът Ебрахам Раиси нареди на вътрешното министерство незабавно да разследва случая. Близките на Амини продължават и до днес да настояват, че тя е била в отлично здраве. Баща ѝ твърди, че когато е посетил болницата вече е била подготвена за погребение и не са му позволили да види тялото ѝ. 

Истината за смъртта на Амини трудно може да бъде доказана в страна като Иран. Но за жителите на ислямската република 22-годишната жена се превърна в символ на онова, което десетилетия наред горчиво понасят - задушаващия със своите средновековни закони режим на аятоласите.

Новината за смъртта на Амини се оказа капката, която преля чашата на иранското търпение.  

Паметните моменти от протестите

Протести избухнаха в Техеран и северозападната част на страната, в която има кюрдско мнозинство. Само за няколко дни се разразиха в почти всички краища на Иран. Журналистът от Би Би Си Шаян Сардаризаде проследява с видеа на профила си в туитър някои от най-знаковите етапи на движението за справедливост.

Протестиращи започват да се събират още на 16 септември пред техеранската болница, в която Амини умира. 

На следващия ден след погребението ѝ в Сакез избухват масови протести.

В центъра на вниманието на протестите са жените. Първо в Кюрдистан, но после и в много други части от страната - те демонстративно свалят хиджабите си и ги развяват, скандирайки "смърт на диктатора".

Някъде направо ги изгарят...

... И си режат косите.

В демонстрациите участват и студенти от Университета на Техеран. Те бяха заснети как скандират:

"Жена, живот, свобода".

В интернет се появяват клипчета, на които се вижда как демонстранти успешно отблъскват органите на реда.

Но протестите не са подкрепяни единствено от младите. Най-възрастните иранци - тези, които помнят живота преди религиозният фундаментализъм да се спусне над страната през 1979 г., също са на улиците. Сред тях е тази възрастна жена, която не по-слабо скандира "смърт за Хаменей" със свален хиджаб. 

За какво се борят протестиращите. И защо (вероятно) ще загубят

Голяма част от протестиращите искат режимът на аятоласите да бъде свален. Затова обект на атаки са масово разпространените портрети на двамата върховни лидери - покойния основател на Ислямската република Рухолах Хомейни и наследилия го през 1989 г. Али Хаменей.

Други са по-умерени в исканията си - искат единствено да бъде премахната "нравствената полиция", както и стриктните правила за облекло. По данни на Би Би Си дори иранци с консервативни възгледи подкрепят тези предложения от страх, че устоите на републиката ще бъдат съборени, ако жаждата на тълпата за поне някакви ограничени реформи не бъде утолена.

Ебрахам Раиси, Али Хаменей и останалите лидери на Иран обаче няма да отстъпят. Хиджабът е много повече от дреха. Той е знак за техния контрол. Ако направят компромис, скоро ще трябва да предоставят повече свободи на протестиращите. И неусетно властта вече няма да е в техни ръце.

Тя и сега не е напълно, де. В социалните мрежи се появиха видеа на иранци, които се нахвърлят на бой върху представители на "нравствената полиция", дръзващи да бият шамари на жени заради неподходящо облекло.

Затова отношението на властите към протестиращите е безмилостно. В социалните мрежи може да се намерят видеа и снимки на тежко ранени иранци, които е по-добре да ви спестим. По данни на Техеран от 16 септември насам загиналите демонстранти са 17. Но местна правозащитна организация обяснява пред Би Би Си в нощта на 22 септември, че реалният им брой е поне 31.

Режимът на аятоласите няма да позволи на този протест да се разраства повече. От 22 септември интернетът в Техеран и в части на Кюрдистан бе прекъснат, което е много притеснителен сигнал. Властите предприеха същия ход и на последните масови протести през 2019 г. Когато връзката бе възстановена, демонстрациите бяха приключили, а общият брой на загиналите надхвърляше 1500.

Може би бруталното насилие, което предстои да бъде упражнено върху демонстрантите, ще угаси протестния пламък. Може би не е узрял моментът за мащабна реформация на Иран. Може би фундаменталистите ще спечелят тази битка.

Но "кутията на Пандора" е отворена. Жените, които гордо развяваха и гориха своите хиджаби никога няма да забравят този момент. Сигурно ще разкажат за протестите на децата си.

За да се борят и те един ден. И да посрещнат изгрева на нова демократична република.