България отново поднесе изненада.

По-точно българската публика. Това стана при гласуването за победител на „Евровизия“.

Песента „Стефания“ на „Оркестър Калуш“ от Украйна грабна наградата ссъс солидна преднина при гласуването на публиката. И българската публика подкрепи украинския изпълнител.

Къде отидоха онези 80 процента от българите, които според премиера Кирил Петков били против военната помощ за Украйна? Или онези 67 на сто, дето според проучване на „Маркет линкс“ искали да бъдем неутрални?

Между тези твърдения и резултати и снощния вот разстоянието е по-малко от два месеца. Как везната за толкова кратко време се е наклонила на другата страна?

Възможните отговори са два:

А) Българските проучвания са лъжливи и поръчкови;

Б) Някой като западните посолства и служби, нашенските слуги на Запада, враговете на православието (или всички заедно, или ненужното се зачертава) са се мобилизирали, обиколили са домовете на обикновените българи и на всекиго са връчили по някоя евробанкнота. Досущ както при протестите срещу Жан Виденов са раздавали на протестиращите на полярния студ дойче марки.

Сами изберете верния отговор.

Важното е, че българите показаха своята съпричастност. Така, както някога са приютили на своята земя оцелели от турските кланета арменци, избягали от Октомврийската революция жители на Руската империя (предимно руснаци и украинци) и не са позволили депортирането на евреите. А между последните два епизода, които изпълват с гордост всеки нормален българин, има и един, за който, кой знае защо, почти никога не се споменава. А той е приемането в България на деца, пострадали от глада в Поволжието в Съветска Русия през 1921-1922 г.

Колкото до гласа на българското жури – то няма нищо общо с публиката и вероятно се ръководи от други съображения. Очевидно солидарността не е сред тях.

Нeка не се лъжем. Гласуването снощи бе европейски жест на съпричастност. Разбира се, че молдовската песен беше по-добра от украинската. Но важен бе жестът. Обикновените европейци показаха нагледно, че застават зад Украйна.

И накрая нещо лично. Винаги съм твърдял, ще го направя и сега, че летвата на "Евровизия" е вдигната много високо. Направиха го през 1974 г. великите шведи от АББА с „Ватерло“. И вече почти половин век лично аз не съм чул песен на този конкурс, която поне малко да се доближи до шедьовъра на скандинавската четворка.