Най-много български граждани (22,9%) биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес. На второ място е „Продължаваме промяната“ с 16,9%. Разликата между двете първи партии се увеличава и вече е 6 на сто като това се дължи основно на спад на подкрепата за ПП, а не на ръст на гоновите да гласуват за бившата управляваща партия.

След тях се нарежда БСП с 11%, следвана от ДПС с 9,3%. „Възраждане“ е четвърта политическа сила с 8,6%. "Демократична България" взема 7,4. За ИТН биха гласували 5,8 на сто от българите.

 

6,4% от анкетираните са дали отговор, че биха предпочели друга партия. 11,7% не са решили, а 16% няма да гласуват.

Това сочат данните от последното национално представително изследване на агенция "Маркет линкс".  То е проведено съвмество с бТВ, в периода 29 април-8 май 2022 г. по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.

Това означава, че в парламента биха влезли седем политически формации. Хипотезите за еветуално представяне на "Български възход" на Стефан Янев не са тествани.

Доверието към премиера Кирил Петков пада

Източник бТВ

 

Най-високо е доверието към президента Румен Радев (48%), недоверието към него завява всеки трети, или 33% от участниците в проучването. Следва бившият военен министър и още по-бивш служебен премиер Стефан Янев, който е процес на партийно строителство. Той получава 28% доверие и 72% недоверие. Трети е лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов (22% доверие и 65% недоверие). Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов изпреварва премиера Кирил Петков в това подреждане, сочат данните.  Той събира 19% доверие и 58% недоверие. При премиера процентите са съответно 17% и 68%. След Петков се нарежда лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов (17% доверие и 63% недоверие). Корнелия Нинова е с малко по-ниски показатели от него - 16% доверие и 70% недоверие. Следва Христо Иванов, съпредседател на ДБ (11% доверие и 67% недоверие). По традиция на последното място е председателят на ДПС Мустафа Карадъйъ (10% доверие и най-висок процент на недоверие – 81%).

Българските граждани имат усещане за несигурност. Чувства се, че управлението все още в някаква степен се лута, прави грешки, поправя ги в движение, ако е възможно. Затова, особено в тези тежки кризи, се губи усещането за силно и убедително лидерство в страната“, коментира резлутатите от изследването пред бТВ социологът Добромир Живков от "Маркет линкс".

Източник бТВ

 

От януари до април доверието към Народното събрание е спаднало с 14% (от 22% на 8%), а към правителството с 19% (от 36% на 15%), сочат още данните.

„Когато нямаме доверие в институциите, трудно подкрепяме, понякога не разбираме или отказваме да разберем защо се провежда една или друга политика. За три месеца сегашното управление стигна до нивата, с които приключи кабинета „Борисов 3 и съответно 44-я парламент. В момента, въпреки този импулс, който имахме през есента и зимата, отново сме изправени пред риска българското общество да не може да приема и дори да отказва в някои ситуации съпротива на решенията, които взима изпълнителната власт“, добави Живков.

80 на сто не са доволни от развитието на страната

80% от анкетираните са неудовлетворени от развитието на страната, докато 15% са доволни, сочат данните на "Маркет линкс".

„Регистрираме исторически ниски нива на удовлетворение от развитието на страната. 70% от българското общество определят като негативно финансовото развитие на домакинствата им. Вече имаме комплексни причини да се случи общият фон на недоволство и страх в българското общество", смята още Живков.

Какви са емоциите, които изпиват гражданите, свързани с политическата ситуация?

35% изпитват разочарование;
25% изпитват тревога;
14% изпитват гняв;
8% се страхуват;
7% изпитват надежда;
7% от анкетираните изпитват „неутрална“ емоция;
3% се чувстват застрашени;
1% изпитват спокойствие;
Никой от анкетираните не е отговорил, че изпитва сигурност от политическата
ситуация в страната.

36 на сто смятат, че неутралитетът е в полза на Русия

70% от анкетираните лица смятат, че спирането на доставките на руски газ е крайно несправедливо, 18% са на обратната позиция, а 13% са отговорили „не мога да определя“.

36 на сто смятат, че неутрална позиция във войната с Украйна е в полза на Русия. 43 са на обратното становище. 21 на сто, или всеки пети, не могат да преценят.

59% от анкетираните смятат, че България не може да гарантира национална сигурност и териториалната си цялост извън НАТО. Едва четвърт (24% ) не са съгласни с такова твърдение, а 17% са без ясно мнение.