Държавният глава Румен Радев не се присъединява към пълния текст на декларацията, приета от някои държави в Източна Европа, по отношение на членството на Украйна в НАТО. Президентът подкрепя останалите позиции, съдържащи се в документа.

Това се казва в разпространена позиция от прессекретариата на държавния глава в отговор на изпратени въпроси.

България е част от декларацията от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно присъединяване на Украйна в бъдеще, но тази декларация е приета в съвсем различна среда на сигурност. Военните действия на територията на Украйна днес изискват нейното членство в Алианса да бъде обсъдено в рамките на пълния състав на Северноатлантическия съвет и да не води към риск от прякото въвличане на страните от НАТО във войната.

Решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави, се казва в позицията.

По-рано държавните ръководители на няколко страни членки на НАТО от Централна и Източна Европа, подписаха съвместно изявление, в което потвърждават подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

"Ние, държавните глави на страни от Централна и Източна Европа, страни, чиито лидери посетиха Киев по време на войната и видяха със собствените си очи последиците от руската агресия, не можем да останем безмълвни пред грубото нарушаване на международното право от страна на Руската федерация, поради което издаваме следната декларация: потвърждаваме подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Ние не признаваме и никога няма да признаем опитите на Русия да анексира украински територии. Твърдо подкрепяме решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно бъдещо присъединяване на Украйна", се казва в съвместното изявление, цитирано от БТА.

Декларацията е подписана от президента на Румъния Клаус Йоханис, президента на Чешката република Милош Земан, президента на Естония Алар Карис, президента на Латвия Егилс Левитс, президента на Литва Гитанас Науседа, президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски, президента на Република Черна гора Мило Джуканович, президента на Полша Анджей Дуда, президента на Словакия Зузана Чапутова.