От началото на войната в Украйна цените на енергоносителите заемат все по-централно място в диалога около икономическата политика. Ръстът на цените им играе и важна роля в повишението на общия индекс на потребителските цени през последните няколко месеца и застрашава поддържане на високи равнища на инфлация през цялата 2022 г.

По тази причина във фокуса на управляващите застанаха опитите за компенсиране на ръста на цените на горивата за домакинствата. Струва си обаче да поставим настоящата ситуация с цените на горивата в контекста на състоянието на домакинските бюджети – най-малкото защото това може да подскаже дали и доколко има потребност от интервенции в тази сфера.

За тази цел сравняваме цените на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС, предоставяни от ЕК  към началото на четвъртата седмица на май 2022 г. с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от домакинство. Комбинирането на двата индикатора позволява да определим покупателната способност на доходите на домакинствата изразена чрез количеството гориво, което те могат да си позволят в отделните страни (ако допуснем, разбира се, че всичките му разходи отиват за бензин).

Разликите между количеството гориво, което могат да си позволят домакинствата с дохода на един човек в отделните европейски страни към края на май 2022 г. са значителни – от 248 литра в Румъния до 1993 литра в Люксембург, а в България те са средно 313 литра. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната.

Между отделните страни в ЕС има и значителни разлики в ценовите равнища въпреки прилагането на обща акцизна политика и минимални ставки. Към началото на седмицата най-ниските цени са били в Унгария (1,25 евро/литър) и Малта (1,34 евро/литър), но и двете страни имат специални режими, които регулират цените на горивата за крайните потребители. В страните с най-високи цени те са почти двойни – 2,37 евро/литър във Финландия и 2,32 евро/литър в Дания.

Доколкото дебатът се фокусира най-вече върху загубата на покупателна способност в резултат на инфлацията и в частност - повишаването на цената на горивата, струва си да обърнем внимание и на годишното изменение. Изразени отново в литри бензин, най-голям спад на покупателна способност са претърпели страни с относително високи доходи – Люксембург (-841 литра/месец), Австрия (-618 литра/месец), Дания  (-460 литра/месец). Унгария пък е с най-малък спад, от едва 5 литра на месец, а в България спадът е със 162 литра на месец.

Представеното тук сравнение е най-вече илюстративно; средните доходи не отразяват нито разликите в доходната структура на отделните европейски страни, нито склонността за разходи (и тяхното свиване) за гориво на различните доходни групи в тях. Въпреки това те демонстрират ясно големите разлики в покупателната способност в различните части на ЕС въпреки разликите – понякога в пъти – между ценовите равнища.

Ясно се вижда, че загубата на покупателна способност спрямо горивата е повсеместна – няма нито една странна от ЕС, в която тя да се е повишила в рамките на годината. Трудно можем само на база на това сравнение да отговорим и на въпроса дали държавните интервенции при горива са довели до желания резултат; в случая на Унгария това изглежда вярно от гледна точка на потребителите, но това скрива цената за държавния бюджет и изкривяванията на пазара.

 

Институт за пазарна икономика