77 на сто от българите смятат, че страната не се управлява "според волята на народа" (каквото и да означава това).

Едва 17 на сто застъпват обратната позиция.

Това показват данни от международно сравнително изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“. Изследването за демокрацията покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани – които представляват около две трети от световното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, но са принципно актуални, отбелязват от "Галъп интернешънъл". За България те отчитат основно настроенията в края на 2021 г., когато се гласува три пъти на парламентарни избори и един път на президентски. 

Населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследване нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. Следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи, коментират от "Галъп".

За сравнение средно 42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.

България (77 на сто) заедно с Румъния (80 на сто)  Колумбия и Нигерия (и в двете държави 76%) и Украйна (73%) е сред най-критичните към демократичността на управлението в своите държави. Данните са от времето преди войната.

"Свободни и честни" ли са изборите?

На въпрос дали смятат, че изборите в страната са свободни и честни 22% от запитаните отговарят утвърдително. 65% са на обратното мнение.

Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.

Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в държавата си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).

Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава. Парадоксално, в Русия скептичните към честността на изборите са 59 на сто, т.е. там процентът е по-малък, отколкото в България.

Така и по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията от 45 държави, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.

Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.

Проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени  от неколкократни промени в изборния кодекс вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас, смятат от агенцията.

Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.

В класацията на държавите според т.нар. Индекс на народите на "Галъп", в който се обединяват резултатите от двата индикатора - "управление според волята на народа" и "честни и свободни избори", България е с едни от най-слабите позиции. 

Тя е сред държавите с най-високо ниво на отрицание, в компанията на Босна и Херцеговина, Нигерия, Румъния, Колумбия, Русия и Тайланд. 

Според Индекса 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на силна демокрация – гласът на хората там се самовъзприема като силен. т.е. мнозина са едновременно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа и че изборите са свободни и честни. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба демокрация – където, според обществените възприятия, нито изборите са честни, нито управлението се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.