Румен Гълъбинов е икономист и финансист,бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Български Имоти" (сега част от Булстрад Виена Иншурънс Груп". От 2009 г. е управител на застрахователния брокер "ЕОС Риск България".

- Г-н Гълъбинов, как виждате бъдещото нормативно развитие на т.нар. пенсионна реформа, след като осигуряващите се получават възможност да прехвърлят парите си от допълнителното пенсионно осигуряване в Националния осигурителен институт (НОИ)?

- Първото изменение, което може да се направи в Кодекса за социалното осигуряване е, да се въведат индивидуални партиди и лични сметки на осигурените в НОИ. Това ще е един вид равнопоставеност с личните сметки в универсалните и професионалните пенсионни фондове.

След това трябва да се продължи по-нататък. Например, НОИ да поеме ангажимента да инвестира тези средства, защото ако те просто само се водят по лични сметки, а продължават да се изразходват по същия начин, както сега, пак няма да има никаква осезателна разлика.

След като се инвестират тези средства, трябва да се отчита доходност по тях. НОИ трябва да поеме ангажимента периодично да отчита доходност. Институтът трябва да бъде контролиран как инвестира, каква е доходността, и дали тя е сравнима с постигнатата от фондовете за допълнително осигуряване. Кой сега контролира НОИ? 

Хората трябва да могат да получават и извлечения за техните сметки, както сега получават от фондовете. При това, не веднъж годишно, а по-често, например, на тримесечие.

- Смятате ли, че тази идея може да стане реалност?

- Възможна е, тя е осъществима. Даже по подобен начин нещата могат да се развият и в Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Лични сметки и индивидуални партиди за осигурените лица за пенсии и здраве. Това е формулата, за да може всеки от нас като влезе с профила си в своята сметка, да види и колко са събрани по неговата партида.

- А какво става с принципа за солидарност, който е заложен при създаването на системите?

- Принципът става половинчат, но в момента е абсолютен. Нека да видим дали в момента, когато е абсолютен, дали не е вреден. Защото той демотивира една част от хората, особено тези, които са с постоянни доходи с размер над средните, да се осигуряват по този начин.

Може би трябва да разчупим този принцип - да е частично солидарен, частично индивидуален. Така ще направим по-лесно и следващата крачка - както в пенсионното осигуряване има вариант част от вноската да е в НОИ, а друга част - във фондовете, защо и при здравното да не стане така?

Мисля, че това ще се възприеме по-добре от хората, защото както всеки иска да проверява колко са му спестяванията, така да види и колко средства стоят зад него в общественото осигуряване - за здраве и за пенсия.

Но нещата трябва да бъдат продължени чрез инвестиране и контрол, за да не бъдат изгубени така, както досега. Защото поради липсата на такъв контрол те са разпилявани. Христоматиен пример е как един бивш финансов министър доказа, че парите на здравната каса могат да се изразходват и за нездравни цели.

В момента осигуряването е повече социално, отколкото пенсионно или здравно. По този начин чрез внасяне и неизвестност за това кой колко пари има в НОИ, абсолютизмът в солидарността води до това, че пенсията идва като социална помощ, а не зависи от натрупаните вноски.

Един ден при пенсиониране ти получаваш социална помощ от държавата, която не представлява съвкупността от това, което си внесъл и дохода, постигнат от него, ако беше инвестиран.

- Ако се върнем назад, какъв беше смисълът на т.нар. "Поправка Горанов", около която се развихри толкова сериозна дискусия, че за момент дори разклати управляващата коалиция?

- При всички положения от тази дискусия се получи и положителен ефект, защото се обърна внимание на фондовете. Какво са направили, какво са постигнали за последните 12-15 години. Каква е доходността им, къде са техните инвестиции, в какви активи? Да не се окаже, че инвестициите им са в неликвидни активи. Или, че тези активи са на свързани лица с основните акционери в тези фондове, което не е редно.

Но най-важният въпрос е, дали няма да се окаже, че когато дойде срокът за изплащане на пенсиите, няма да имат достатъчно ликвидни средства.

- Смятате ли, че и при фондовете може да излезе някоя финансова пирамида, както това стана с Корпоративна търговска банка? В такъв случай какво ще стане с парите, които са били внасяни? Има ли някаква гаранция за тях?

- Няма гаранция. Няма фонд за гарантиране на осигурените във фалирали пенсионни фондове. Може да се постави и въпроса дали трябва да има такъв фонд. Ние априори предполагаме някои неща, но те трябва да се проверят. Ако някои хора имат съмнение, те могат да преместят парите си в НОИ. Имало е случаи в историята, когато НОИ е имал затруднения да изплаща пенсиите, но там нещата се решават с генерална субсидия, дотация от републиканския бюджет.

Но при всички случаи трябва да има индивидуални партиди в НОИ и допълнителното осигуряване. Така изборът ще бъде по-честен и равнопоставен.

- Как бихте определили качеството на управление на активите при фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, както и размера на таксите, които те получават?

- Според мен управлението на активите досега е дискусионно. Спорно е, и тепърва предстои да се докаже дали и кои фондове са имали погрешна стратегия на управление. Дали умишлено или не, са инвестирали в неликвидни активи. Може да се окаже, както при Корпоративна търговска банка, че една част от активите не са атрактивни въобще. Или че трябва да се направят преоценки по някаква реална цена. Тогава да излезе, че освен удръжките от сметките, сумите ще трябва да бъдат намалени и с преоценка на активите. Което ще е страшно вече.

Иначе таксите са високи.  Фондовете взимат 5% от всяка лична сметка. Внасяш 100 лв., от тях 5 отиват като такса. За сравнение, таксата за управление на пари, която взимат инвестиционни мениджъри и хедж фондове, обикновено е процент и половина.

Не забравяйте, че има и други спорни моменти. Твърди се, че в НОИ не се наследява, а във фондовете се наследява. Но това е дискусионно, още не са започнали истински разплащанията. Не е ясно дали дружествата са в състояние да издържат на такъв разход. Защото това означава освен преживяването на човека да са сметнали и това, че ще плащат на наследниците сумата, която е в неговата партида. Може да се окаже, че ще имат затруднения.

- Но ако в НОИ се възприеме модел с лични сметки и инвестиране, какъв ще е мотивът на хората да останат във фондовете? Все пак, в държавното осигуряване хазната се явява спасител от крайна инстанция.

- При всички случаи важно е да се зададе въпросът: Добре де, ние толкова години си получаваме заплатите и в месечните фишове е означено едно по едно колко пари отиват за пенсии, за здраве, за фонд безработица. Защо след това да не можем да видиш от другата страна какво става с тях? Все едно внасяш парите си в банка като депозит, на касата ти дават бележка, но след това никога не получаваш месечно извлечение.

В момента имаме несъпоставимост както на парите за пенсия, така и на парите за здраве с това, което получаваме. Това е абсолютизирането на солидарния модел, който вече е тотално изкривен.