След унизителни поражения в големи войни Русия има навика да се разпада. Този път, под натиска на загубите в Украйна, процесът на дезинтеграция като че ли започва от въоръжените сили на Русия. Да огледаме контекста.

След унижението в Руско-японската война, последвано от катастрофите на Първата световна война, империята се разпада на множество територии. Същото се случва и след пораженията във войната в Афганистан 70 години по-късно. Империята, този път известна като Съветски съюз, отново се разпада и всички "съюзни републики" се обявяват за суверенни държави. Вътрешни за самата Русия територии също надигат глава. Татарстан успява да договори широка автономия, но Чечения е смазана от руската армия в две последователни войни. В Сибир неуспешни акции провеждат организации като "Народен фронт за освобождение на Сибир".

Началото на края?

Днес разпадът не започва с отцепването на територии (макар автономните републики Калмикия, Бурятия и Дагестан да не изглеждат твърде далеч от този момент). Този път центробежните сили се проявяват най-вече във въоръжените сили.

Преди няколко дни Олексий Арестович, украински военен с боен опит и проницателен анализатор, изброи следните руски "армии" (всяка със свой командващ), които се намират на територията на Украйна: редовната армия под командването на генерал Суровикин; частната армия "Вагнер" на Пригожин, известен като "готвача на Путин"; поне още една частна армия; чеченските главорези на Кадиров; "армиите" на "народните републики" Донецк и Луганск; "Нацгвардия"; "Росгвардия".

Отношенията между тези осем "армии" стават все по-сложни и враждебни. Бурятите от редовната армия имаха няколко сблъсъка с чеченците на Кадиров например. Напрежения са видими и вътре в редовната армия на Суровикин - както между редовни и мобилизирани, така и на етническа и верска основа.

Фрагментирането на въоръжените сили е само по себе си крайно опасно. То нарушава основен принцип на военното дело - единоначалието, като така рязко намалява военната ефективност. В дадения случай обаче има и друго. Различните "армии" вече развиват свои, така да се каже, политически крила. Ще рече: започват да претендират за дял от държавната власт.

Кадиров например наскоро успя с натиск и шантаж да свали от поста му руския генерал, командващ централния фронт в Украйна. А "готвачът на Путин" онзи ден си присвои правото да води собствена външна политика, като обяви украинския президент Зеленски за "стабилно момче", с което "можем да преговаряме". Не е далеч моментът, в който тези политически крила ще развият собствена пропаганда и собствени медии. Буквално преди часове в интернет се появи плакат, обявяващ същия този Пригожин за "спасител" на фона на героически силуети на танкове и войници.

Който сее ветрове...

Разумното очакване е все по-голям брой от осемте руски "армии" да започнат да предявяват претенции за политическа власт, както и да развиват собствена пропаганда, изградена покрай героизацията на съответния командващ. И това вече се е случвало. След разпада на руската армия през 1917 година на терена се появяват безброй местни "атамани", притежаващи собствени въоръжени сили, медии и територии.

Властта вече се оттича от Кремъл към бъдещите атамани, които от своя страна неминуемо ще влизат във все по-враждебни отношения помежду си, а накрая - според Арестович - най-вероятно ще се сбият. Няма да има кой да ги помири, тъй като Кремъл вече няма да притежава достатъчно власт за ефективна намеса.

В съчетание с евентуални процеси на териториална дезинтеграция подобно развитие би поставило Кремъл в режим на "перфектна буря".

"Който сее ветрове…"

Дойче Веле

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.