Временното мнозинство между ГЕРБ, ИТН, ДПС и "Възраждане", което свали правителството, не става за нищо (друго). Оттук нататък това мнозинство нито може да приеме бюджет, нито да избере председател на НС, нито да кове нужните закони за европейското финансиране, нито да прави приемливи назначения. Да не говорим да води смислена или каквато и да е външна политика, било то за Северна Македония или Тимбукту. 

До какво води вотът от 22 юни?

Ясно е, че вотът на недоверие не целеше създаването на това абсурдно мнозинство - то е просто инструмент за постигането на някаква друга цел, далечно и проблематично свързана с добруването на народа. Тази цел всъщност е връщането на ГЕРБ и ДПС на власт след едногодишна изолация. Нетърпението за това завръщане беше толкова голямо, че всъщност вкара страната в наистина трудна ситуация - отведе я на ръба на управляемостта:

- актуализацията на бюджета е под въпрос и едва ли ще се приемат смислени промени. Най-вероятно ще минат популистки вдигания на пенсии и големи пари за пътностроителните клиенти на ГЕРБ-ДПС;

- европейските пари могат да бъдат загубени заради неприемане на законодателни промени;

- вероятно страната ще се върне в предишната си зависимост от руски газ и други енергоносители;

- всички реформи - от правосъдната до електронното управление - на практика се замразяват.

ГЕРБ и ДПС отново във властта: няколко варианта

И всичко това се прави с цел да се легитимира ново преформатиране на властта, така че ГЕРБ и ДПС да излязат от изолацията си. За целта те задействаха и делегитимираха ИТН като тяхно прокси и подизпълнител. Партията на Трифонов, която сама беше формулирала задачата си като "изчегъртване" на ГЕРБ, на практика обслужи целите на Борисов. Това диаметрално разминаване между мандат за управление и реална политическа дейност ще остане в историята като негативен пример, но въпросът е какъв ще е неговият ефект. Дали наистина ГЕРБ и ДПС ще излязат от изолацията си? Отговорът е негативен по следните причини:

1) Обръщането на ИТН към ГЕРБ и ДПС не легитимира тях, а по-скоро дискредитира окончателно Трифонов и неговата дружина. Тяхното поведение така или иначе беше отблъснало голяма част от електората им, но с откровеното приставане на уж опонентите си, те едва ли имат сериозно политическо бъдеще;

2) В този парламент е малко вероятно правителство с управляващо мнозинство, което да включва ГЕРБ и ДПС. Ясно е, че коалиция ГЕРБ, ИТН, ДПС и "Възраждане" е невъзможна по безброй причини. Всяка от партиите би понесла тежки негативи от такова сдружаване. Същото се отнася и за коалиция ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН. Такава коалиция би просъществувала от ден до пладне и би вдигнала много сериозна вълна на подкрепа към партии като ПП и ДБ.

3) Технократично правителство в това НС - с участие на партии като ПП и ДБ от една страна и ГЕРБ и ДПС от друга - е теоретично възможно. Но червената линия - антикорупционни реформи - би го препънала. ГЕРБ и ДПС сигурно ще се борят до последно за Иван Гешев, ще искат удобен човек в КПКОНПИ и ще подължат да си пазят лидерите, които голяма част от обществото вижда като компрометирани (съвсем не безоснователно). Една тяхна безкомпромисна позиция по тези въпроси би направила преговорите за подобно правителство обречени на неуспех.

4) След евентуални нови избори ГЕРБ и ДПС може да се надяват да управляват с партии като "Възход" на Стефан Янев. По този начин легитимацията им би дошла по линия на президента Радев, който спечели втория си мандат като борец с коупцията на модела "Борисов". Както Слави Трифонов се обърна от главен изчегъртач в редови лъскач на кухненската посуда на Борисов и Доган, същото би се случило и с президента Радев при коалиране на ГЕБ-ДПС с про-президентска партия. Този план обаче също е нефелен и почива на множество неизвестности. Първо, Радев беше активен участник в свалянето на правителството "Петков". С това той загуби доверието на градските среди, за които борбата с корупцията е важна. Точно тази градска средна класа е реалната причина за изолацията на ГЕРБ и ДПС. Сдружаването им с Радев или негови проксита с нищо няма да промени отношението на тази средна класа към тях. Второ, партията на Янев е (прикрито) путинистка и коалиране с нея само би уронило евроатлантическия имидж на политически изолираните към момента партии. И трето, не се знае каква би била електоралната тежест на "Възход", за да се правят подобни сметки.

5) На последно място, ГЕРБ и ДПС могат да се надяват да станат неизбежен партньор на ПП и ДБ, за да се предотврати путинистко управление от рода на Възраждане - "Възход" (и части от БСП). Борисов вече заяви тази своя оферта в обръщение към потенциални партньори. По особено перверзна логика, колкото по-силни стават путинистите, толкова по-неизбежни стават партиите с корупционни репутационни проблеми. Това също е възможен сценарий, но големият риск при него е България да получи едновременно и путинистко, и корумпирано управление.

Има едно важно условие

Този кратък обзор на пътищата на връщането на ГЕРБ и ДПС във властта, показва, че всички те изискват една специфична група - младите, образованите, проевропейски настроените - да се примирят и да си кажат: нямаме достатъчно сили, трябва да избираме по-малкото зло. Пред путинизма корупцията е по-приемлива.

Всеки, видял лицата на хората, събрани на 22 юни пред НС в подкрепа на правителството "Петков", едва ли би стигнал до извода, че те, София и България са готови на подобно примирение.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

"Дойче веле"