"Чух страстен либерален говорител да казва, че ценностите трябва да ги форматираме, да ги формализираме, едва ли не да ги сложим в индекс като в Средновековието и да се придържаме към едни ценности, които съответстват на нашия цивилизационен избор."

"Тези апели за чиста журналистика също много ме плащат. Какво значи чиста журналистика? Ами ако не донесем от 10 кладенеца вода, или ако нямаме, както по онези правила на Би Би Си, трите гледни точки - хайде, двете да имаме, какво значи да пеем всички в хор и да следваме онези ценности, които са били правилните."

"Тази прекалена сговорчивост на някои журналисти, да се присъединят към удобната, към комформистката гледна точка, ще ни струва много скъпо. Тя вече ни коства много."

"Какво означава да пуснем по един канал еднопосочна информация? Ами това е най-сигурният начин да се измие всяка критичност, да се промиват мозъци."

"Не може да има канализиране на информацията, удобна за определени слоеве на обществото, определени кръгове, а да нямаме обратната гледна точка, дори за един конфликт."

Това са извадки от интервюто пред БНТ в неделя на председателката на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова, възмутили медийни наблюдатели и общественици. Момчилова говори за медийна свобода, ограничения и плурализъм.

"Днес от екрана на обществената телевизия висш представител на медийната регулация, докато гласно защитаваше плурализма на гледните точки, негласно защити инвазията на Путин в Украйна. Възпитанието изискваше поне да го каже в прав текст. Това, впрочем, стана устойчив тренд на руската военна пропаганда у нас.

П.П. До го доизясня, че май не се подразбира: предаването в случая трябва да бъде санкционирано от медийния регулатор, тъкмо според законовата разпоредба за плурализъм на гледните точки, тъй като в него имаше само една такава - на представителя на медийния регулатор", реагира бившият председател и член на медийния регулатор Георги Лозанов, тълкувайки посланията на Момчилова от ТВ екрана.

А днес с коментар за Дойче Веле излезе и проф. Ивайло Дичев. 

Препечатваме го и ние:

Не знам дали си заслужава да анализираме интервюто на Соня Момчилова, автор на песни като „Ръгай чушки в боба“ и „Ще ти скъсам г…“, която понастоящем е и председател на СЕМ, по волята на президента.

Проблемът е, че постмодерните ѝ възгледи за журналистиката започват да се приемат от все повече хора. Ами няма една истина, всеки има право на своята. Добрата журналистика предполага различни гледни точки, Би Би Си изисквала поне три.

"Всеки си преценя"?

Трябва да се канят говорители с различни позиции по разглежданата тема. Кой би отрекъл това? Работата е там, че Момчилова пропуска смисъла на упражнението - достигането до споделени виждания за света, които са отвъд гледните точки, поне за известно време.

Ако медиите продължат просто да редят гледните точки, както става у нас, озоваваме се в постмодерен релативизъм, където по нашенски „всеки си преценя“.

На базата на журналистически и други разследвания е станало ясно, че например съществува COVID епидемия, а Русия е нахлула в Украйна. По тези веднъж установени факти може да има различни лични позиции - например един гост може да каже на водещия, че той лично смята COVID за грипче, друг – че според него всъщност Украйна е нападнала Русия. Но роля на сериозната журналистика е да разграничи тези субективни усещания от знанието, натрупано с колективни усилия.

Истината и правото на мнения

Но госпожа председателката прави един много странен скок от правото на лично мнение към истината. Даже си позволява да цитира апостол Йоан, че „истината ще ви направи свободни“, пропускайки първата част на изречението, а именно „ще познаете истината“. От което става ясно, че според евангелиста истината е извън човека, тя е независима от неговата свобода да изказва мнения.

В модерния свят е същото – просто тя не се дава на човека от божеството веднъж завинаги, а се изгражда търпеливо, с усилията на различни институции, сред които и медиите. Имам право на мнение, но и задължение да се съобразявам с истината, до която сме достигнали на този етап. Цинизмът в цялата тази позиция е, че злоупотребява с модерния ни научен мироглед, според който знанието е процес, който не бива да спираме в някакви закостенели форми.

Това, че обществото достига до относителни точки на сигурност по една или друга тема не е средновековие или Гьобелс, както мисли Момчилова, а въпрос на отговорност. Когато се наберат достатъчно факти, разбиранията ни се променят, но това не е свободно хрумване, а търпеливо проучване и трупане на факти.

Публични говорители, които внезапно решат да отидат против здравия разум с екзотични тези като тази, че Земята всъщност е плоска, най-често просто се борят за внимание. Но още по-лошо е, когато обслужват Путинската пропаганда срещу едни или други облаги. Защото от думите на Момчилова следва, че нямало как да имаме яснота по въпроса за това кой е жертва и кой палач – може да е така, може и да е обратното. Ударила ракетата жилищния блок, но ние трябвало да се заровим в едни дълбоки причини за това. Влажността на въздуха, електромагнитните смущения? Разбира се, журналистът има право да греши като всички нас, но някои грешат доста целенасочено. А и как другата гледна точка у нас винаги се оказва в услуга на едни определени геополитики.

Проблемът с гледните точки

Представете си Би Би Си, която избира за своите три гледни точки бившия президент Медведев, който твърди, че Русия воюва със сатаната, Дугин, който смята, че украинците трябва да се изтребят, и Радев, дето иска да се снишаваме. Ех, как хубаво биха информирали слушателите си! Но кой знае защо престижната английска медия никога не изпада в подобен постмодернизъм, а ние се задоволяваме да имитираме само формата – да има други гледни точки.

Доста ме смути и визията на госпожата за новите медии и пионерската роля на Асандж. Нищо не трябвало да се регулира, можело и да има поражения, но хората пазели сетиво за истината, благодарение на медийната грамотност (за която малко по-късно се казва, че никаква я няма у нас). Ако възприемем подобна либертарианска позиция, не е ясно защо да е проблем рекламата на хазарта, обидите, призивите към насилие и всичко останало. Впрочем не става ясно с какво право ще забраним на една медия да кани едностранчиво гостите си, което възмущава Момчилова. Anything goes беше девизът на философа-анархист Файърабенд. Нека пише всеки каквото му е на сърце, а междувременно - да закриваме Съвета за електронни медии.

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.