“Русия има план за глад. Владимир Путин се готви да остави голяма част от развиващия се свят да гладува като следващ етап от своята война в Европа”

проф. Тимъти Снайдер

След 4 месеца военни действия на територията на Украйна, Русия опитва да наложи нова интерпретация за продължаващата агресия – Кремъл „пречи“ на Киев да съсипе от глад и да унищожи собственото си население. 

Необходимостта от „новия прочит“ се появи след предупрежденията на редица световни хуманитарни организации за назряваща заплаха от недостиг на храна в глобален мащаб, една от причините за която е и военният конфликт в Украйна. 

Москва видя в мнението на експертите „целенасочени усилия на Запада“ за „дехуманизиране“ на руските власти и задейства поредната дезинформационна кампания.

Factcheck.bg събра фактите за връзката между войната в Украйна и задълбочаващата се продоволствена несигурност. Руските твърдения, че западните санкции са причината за криза с храните, че съществува сделка “зърно срещу оръжия” между Украйна и Запада или че властта в Киев провежда “гладомор” срещу собствения си народ, не отговарят на истината. 

Мит ли е заплахата от световен глад?

Не, заплахата от хуманитарна катастрофа е реална и ескалира с всеки следващ ден на война в Украйна.

Според последната икономическа прогноза за 2022 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувана в начало на юни, светът плаща висока цена за войната на Русия в Украйна: “В съчетание с политиката за “нулев Ковид” на Китай, войната насочи световната икономика към забавяне на растежа и повишаване на инфлацията – ситуация, невиждана от 70-те години на миналия век. Нарастващата инфлация, до голяма степен обусловена от рязкото повишаване на цените на енергията и храните, причинява затруднения на хората с ниски доходи и поражда сериозни рискове за продоволствената сигурност в най-бедните икономики в света“.

В Глобалния доклад за продоволствените кризи (GRFC 2022) на Световната програма по прехраната също е подчертан изключително големият брой на хората, намиращи се в криза, които са се увеличили с близо два пъти от 2016-а година до сега.

Първият сигнал за ескалация на кризата с храните идва още в началото на април. Тогава генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреждава, че войната в Украйна ще предизвика поредици от кризи: „Изправени сме пред перфектната буря, която заплашва да опустоши икономиките на развиващите се страни“. 

Гутериш се позовава на анализ, изготвен от специално създадената след началото на войната в Украйна Глобална група за реагиране при кризи на храните, енергетиката и финансите (GCRG). Според доклада на Групата, има риск кризата в Украйна да доведе до бедност, нищета и глад 1,7 милиарда души или над една пета от човечеството.

ЕС: Русия изнудва света със зърното

Според ООН Украйна и Руската федерация осигуряват 30% от пшеницата и ечемика в света. Заедно те доставят повече от една трета от пшеницата за 45 африкански и най-слабо развити страни.

На заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 19 май ръководителят на Световната програма по прехраната Дейвид Бийзли отново предупреждава за световна криза на глада. Той акцентира специално на затворените пристанища в Украйна и спрения износ на зърно:

 “Отказът да се отворят пристанищата в Одеска област е равносилен на обявяване на война на световната продоволствена сигурност и ще доведе до глад, безредици и масово разселване на хора по целия свят”.

Генералният секретар на ООН Гутериш също смята, че „има пряка връзка между нарастващите цени на храните и социалната и политическа нестабилност.”

Нарастващата продоволствена несигурност е и сред основните проблеми, обсъждани на Световния икономически форум в Давос. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен пряко обвързва руската агресия в Украйна с повишаващите се цени на житото в световен мащаб, като припомня за разграбването на селскостопанската продукция, бомбардирането на зърнените складове, блокирането на украинските пристанища и спрения износ: 

 „Русия сега използва собствения си износ на храни като форма на изнудване – задържа доставките, за да повиши световните цени, или търгува пшеница в замяна на политическа подкрепа. Така, възползвайки се от глада и зърното, тя притежава силата.“

В средата на юни Върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел определи като военно престъпление блокирането от страна на Русия на възможностите на Украйна за износ на зърно през Черно море: “Не искам да си представям, че това положение ще продължи дълго време: ако това се случи, то ще е нещо, за което на Русия наистина ще трябва да се потърси отговорност”.

Независимо откъде идват предупрежденията, а в последствие и обвиненията, Кремъл винаги отговаря по един и същи начин – западните медии подготвят света за глобална продоволствена катастрофа и обвиняват Русия.

Кремъл: Западът е виновен

Според икономически анализатори, продоволствената криза е в резултат от рязкото повишаване на цените на енергията и енергийните източници, изкуствените торове и основни селскостопански култури като пшеница и царевица – сфери, в които Русия продължава да бъде сред основните световни играчи и да диктува условията и цените. 

Но според Кремъл, това не е така. 

В поздравителна телеграма до участниците в 25-ия Петербургски международен икономически форум Владимир Путин обвини западните държави за хуманитарната криза, пред която се изправя светът. Форумът е руският вариант на Световния икономически форум в Давос, на който руският президент не беше поканен тази година.

“Дългогодишните грешки на западните държави в икономическата политика и незаконните санкции доведоха до вълна от глобална инфлация, разрушаване на обичайните логистични и производствени вериги, рязко нарастване на бедността и недостиг на храна.”

Месец по-рано руският постоянен представител към ООН Василий Небензя напусна заседанието на Съвета за сигурност за Украйна видимо раздразнен от изявление на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който обвини Русия, че е предизвикала световна хранителна криза с инвазията си в съседната страна. “Не мога да остана (заради) лъжите, които Шарл Мишел дойде да разпространява тук”, заяви Небензя  пред “Ройтерс”.

Основната теза на руската страна е, че продоволствената несигурност се дължи на санкциите върху износа на Русия, наложени от Запада. Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова случващото се е „пряк резултат от безсмисленото натрупване на едностранни антируски ограничения и заплахите за по-нататъшно засилване на санкционния натиск върху Русия”. 

В действителност международните санкции, наложени на Русия, са насочени към ограничаване на възможността на Кремъл да финансира военната си агресия – основната причина за задаващата се продоволствена криза – а не към селскостопанския сектор. Има облекчение на санкциите по отношение на износ и сделки, свързани с храни и селскостопански продукти.

Проверка на фактите на Дойче веле, доказа неверността на руските твърдения. Медията цитира външния министър на Германия Аналена Бербок, която на среща с колегите си от Г-7 през май подчертава, че “няма санкции срещу износа на зърно и хуманитарната помощ” и определя обвиненията на Кремъл като “дезинформационна кампания”. Факт, потвърден и от Световната програма по прехраната: “Износът на храни от Русия не е обект на санкции”, обяснява говорителят Мартин Ренч пред Дойче Веле. Проблемът е, че “не е рентабилно да се купува оттам, защото цените са високи и има административни пречки”.

Украйна провежда Гладомор, Русия спасява хората

Само месец след началото на войната бившият президент на Русия Дмитрий Медведев нарече износа на храни “тихото оръжие”. В профила си в Телеграм той написа: 

“Много страни зависят от нашите доставки за своята продоволствена сигурност. Оказва се, че храната е нашето тихо оръжие. Тихо, но силно.“

През април Москва вече обвини Украйна, че използва храната като оръжие. Кремъл твърди, че Киев изнася зърно не за нуждаещите се страни и пазари, а за САЩ и ЕС, за да „плаща“ за оръжията, които получава от тях. Аргументът на Русия е, че нито една от западните страни не е опровергала съществуването на “споразумение зърно за оръжия“. „Помолихме нашите западни колеги публично да опровергаят тази версия, в която много експерти са склонни да вярват в днешно време още на срещата. Разбира се, никой не направи това“, каза първият заместник-постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски, цитиран от ТАСС.

Оръжията, които Украйна получава от страните от ЕС и САЩ, се доставят по специално създадени програми за безвъзмездна помощ, които по никакъв начин не са обвързани с износа на зърно. 

Още в първите дни на войната, за първи път в историята си, ЕС взима решение да подпомогне Украйна с бойно оръжие.  В средата на май Сенатът на САЩ одобри военна и хуманитарна помощ за Украйна в размер на 40 милиарда долара. Преди това президентът Джо Байдън подписа “Ukraine Democracy Defense Lend-Lease Act of 2022” – закон, който позволява на САЩ по-лесно да предоставят на заем или на лизинг военно оборудване на Украйна и други източноевропейски държави.

Решението на САЩ вдъхнови Кремъл да надгради тезата “зърно за оръжия” с твърдения, че Вашингтон цели Украйна да получава все повече и повече заеми и протака умишлено военните операции. Така жителите ѝ не могат да се върнат към обичайния си спокоен живот, нямат зърнени резерви, за да изкарат до новата реколта и са обречени на глад. 

Тази дезинформация идва на фона на разкрития на Организацията по прехрана и земеделие на ООН, че всъщност точно руските военни части разграбват складираното жито, бомбардират и палят силозите и крадат селскостопанска техника. Според украинския заместник-министър на земеделието Тарас Висоцки руснаците са откраднали 1,5 милиона тона зърно, складирани в окупираните територии. А началникът на кабинета на украинския президент, Андрей Ермак, директно обвини Русия в продоволствен тероризъм.

Руската дезинформационна машина не спира дотук. В ход е пусната поредна лъжа: че Украйна подготвя нов Гладомор  за населението си. Твърдение, звучащо нагло на фона на дългото отричане от страна на съветските власти за съществуването на умишлено изтребление с глад на над 4 млн души в Украйна в периода 1931-33 година. В резултат на политиката на колективизация на лидера на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин от глад умират 13% от населението на страната – престъпление, определено като геноцид от редица държави.

В пропагандната риторика на проруските медии, Русия е тази, която ще попречи на Киев да “възкреси” Гладомора в Украйна. Именно затова руските части блокират пристанищата и не позволяват жизненоважното за украинското население зърно да бъде изнесено. Целта е агресивната политика на Кремъл да се представи в нова, хуманна светлина пред света: Русия не се грижи само за рускоезичното население в района, а поема ролята на всеобщ закрилник. А лично Путин е представен като великодушния спасител.

„Игрите на глада“ на Путин

“Русия има план за глад. Владимир Путин се готви да остави голяма част от развиващия се свят да гладува като следващ етап от своята война в Европа” пише в Туитър акаунта си професор Тимъти Снайдер. Той е преподавател по история в Йеил и е световно признат експерт по руската пропаганда.

Снайдер сравнява политиката на руския президент в Украйна с тази на Сталин: ”На руснаците се казва, че гладът на Сталин е случайност и че украинците са нацисти. Това прави кражбата и блокадата да изглеждат приемливи”.  По време на Гладомора Сталин обвинява самите украинци за случващото се, а съветската пропаганда нарича онези, които обръщат внимание на глада „нацисти”, припомня историкът.

Ефектът от “игрите на глада” на Путин ще проличи, когато започнат гладните бунтове по света, смята Тимъти Снайдер. Тогава руската пропаганда ще обвини Украйна и ще призове териториалните придобивки на Русия в Украйна да бъдат признати и всички санкции да бъдат премахнати. 

Според Снайдер планът на Путин за глада ще работи на три нива: унищожаване на украинската държава чрез прекъсване на нейния износ, дестабилизиране на ЕС като се насърчат бежански потоци от Северна Африка и Близкия изток и на пропагандно ниво: 

“Световният глад е необходим фон за руската пропагандна кампания срещу Украйна. Реалната масова смърт е необходима като фон за пропагандно състезание”.

*Елена Фурнаджиева е журналист с над 25-годишен професионален опит. Завършила е Славянски филологии, със специалност Чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният й път започва в Дарик радио от самото му създаване. Работи като съдебен и политически репортер и е сред журналистите, отразявали протестите срещу кабинета Виденов през зимата на 1996-1997 година. През 2001 г. се присъединява към екипа на БТВ като продуцент, а след това е Отговорен редактор на “Новини и актуални предавания“. Елена става част от създателите на българския офис на BiT през 2015 г., където работи като Главен изпълнителен продуцент. В момента живее със семейството си във Флоренция, Италия. Владее английски, италиански, чешки, словашки и руски.