В България вече има само малки партии. Те са два вида - такива, които знаят това и други, които още не са го разбрали.

На последните избори нито една партия не взе над 1 милион гласа. Най-голямата взе малко над 673 000. Избирателната активност беше малко над 40%.

Освен в поредната си правителствена криза България е в хронична криза на легитимността. Нито един от осемте лидери, нито един от 240-те депутати в сегашния, най-вероятно предсрочно приключващ парламент, няма право да говори от името на българския народ, защото при тези резултати представлява твърде малка част него. Фрагментация стана ключовата дума на политолозите и изглежда ще остане такава в обозримото бъдеще.

Да представляват избирателите и да законодателстват депутатите могат само в коалиции, а коалициите предполагат различна от досегашната политическа култура.

Живях достатъчно дълго в една хронично фрагментирана страна, която през по-голямата част от историята си е била управлявана от коалиции - понякога по-широки, по-пъстри и по-сложни от българските. Това не пречи на Белгия да бъде сред 15-те най-богати страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и желано място за живот освен за собственото си 11-милионно население и за стотици хиляди мигранти от цял свят.

Ето десет неща, които научих от белгийските коалиции:

1. Започва се от въпроса какво можем  да направим, а не да разтурим заедно. Положителната програма е ключова. Общият враг или общият страх не стигат, за да я заменят.

2. Историята не започва от нас, нито ще свърши с нас. 

3. Мандатът е четири години. Да обещаем каквото наистина можем да направим през тях.

4. Нещата, които ни разделят, ги оставяме настрана за тези четири години. Ако не можем да ги оставим, по-добре да не се събираме.

5. Дори да изпълним точка 4, сигурно пак ще има за какво да не сме съгласни. След мандата обаче трябва пак да можем да си говорим. Ще се наложи.

6. Не чегъртай опонента. Утре може да ти потрябва. И не се правѝ на Господ - и него народът го е пратил тук.

7. Общата ни цел е по-важна от всекиго от нас. Заради нея сме заедно. Следователно тя трябва да бъде такава, заради която можем временно да забравим различията си, без избирателят да ни съди. Няма ли такава цел, няма коалиция.

8. Тук сме заради избирателя. Той не е тук заради нас. Да не му дотягаме. Има живот и извън политиката.

9. Дават ни по телевизията. Да се държим прилично.

10. Сделката ни трябва да бъде публична и подробно написана. (В Белгия коалиционният договор включваше и цената на бирата).