Ако изборите бяха сега, по-скоро нямаше да има съществена разлика с резултатите от 2 октомври. ГЕРБ би получила 25,5% от гласовете, „Продължаваме промяната“ – 20,8%, ДПС – 13,1%, „Възраждане“ – 10,5%, БСП – 9,4%, „Демократична България“ – 8%. „Български възход“ е около бариерата с 4,5%, а под нея все така остава „Има такъв народ“ с 3,1%. „Изправи се, България“ и ВМРО са около един процент, съответно с 1,3% и 0,9%.

Това показват данните от актуалното национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан". То е проведено „лице в лице“ с таблети между 29 октомври и 6 ноември сред 809 пълнолетни българи и представя моментната картина на нагласите. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

38 на сто са онези, които казват, че биха гласували твърдо. 3,7% от тези, които твърдо възнамеряват да гласуват, казват, че биха избрали „Не подкрепям никого“. Подобна готовност опровергават твърдения на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че едва ли има българи, които лиха се надигнали в неделя, за да изберат тази опция и че това са на практика невалидни бюлетини по неговите тълуквания.

По традиция, в следизборни ситуации картината на общественото мнение запазва инерцията от самите избори с минимални отклонения, а понякога – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за формациите, които са отбелязали приятно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени размествания на силите, отбелязват от агенцията.

И добавят, че размествания може да има, ако наистина се стигне до избори – "вижда се, че в последните няколко изборни вълни понякога има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на предполагаемо ниско гласоподаване".  

От "Галъп" задават и, както те ги определят, "три експериментални въпроса". Сред тях са щекотливи въпроси като този за еврото или т.нар. президентска република. "Техните данни не бива да се четат като фиксирани обществени нагласи, а по-скоро като ориентировъчна картина на обществените инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични ситуации", твърдят от агенцията. 

Над половината искат кабинет

56% от запитаните избират опцията „Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“, пред 26,7%, които са "за" „Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори“. Останалите не могат да отговорят.

Източник "Галъп интернешънъл болкан"

Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на ПП, над половината от тези на БСП. И при ДБ искащите правителство не са значим дял, макар като цяло дяловете „правителство“ и „избори“ да не показват голяма разлика. Голямото изключение е „Възраждане“ – където мнозинство от близо 60% са за нови избори.

Близо 50 на сто против  т. нар. президентска република

На въпрос дали в България трябва да се въведе форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от попитаните, но 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, идеята явно не събужда обществено въодушевление. Това потвърждава и предишни данни на агенцията. Следва да се отбележи, че запознатостта с детайлите по тази тема не е висока. Цели 28% не могат да преценят.  

Източник "Галъп интернешънъл болкан"

Измежду основните електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са „за“ и „против“. Отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към действащия президент Румен Радев.

28 на сто за въвеждането на еврото

По традиция, перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас са несъгласни, че България трябва да въведе еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценят. Този тип нагласи у нас са стандартни от години и не представляват изненада.

Източник "Галъп интернешънъл болкан"

Електоратът, който е в най-голяма степен „за“, е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на ПП показват по-скоро неохота, посочват от "Галъп". При „Възраждане“ и особено БСП тя клони към единодушие. Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за преминаването на общоевропейската валута, която да преодолее обществените страхове.