Не съм известен като фен на Кирил Петков. Но се старая да бъда честен човек. Затова приветствам решението на премиера в оставка да изгони 70 руски дипломати.

Радвам се, че то принуди посланик Елеонора Митрофанова (която отдавна си беше за гонене) да предложи затваряне на руското посолство у нас. Не България, а Русия, очевидно вбесена, посяга към крайната мярка. Тя с нищо няма да ни навреди. Живеем без техния газ, 70% от търговията ни е с Европа.  Ако ни спрат и нефта, ще се прострелят в крака, защото сами ще си спрат печалбите от "Нефтохим", които отиват в Швейцария. АЕЦ-Козлодуй вече е в процес на смяна на руското ядрено гориво с американско. Вратите ни са отворени за всички руснаци, които искат да избягат от Путин. Ако Русия наистина закрие посолството си у нас и консулските служби, от това първо ще пострадат стотиците хиляди нейни граждани, които живеят тук и дори имат недвижима собственост. За разлика от руснаците, българите освен български са и европейски граждани и това им позволява да се обърнат към посолството на всяка от 27-те държави членки на ЕС в Русия, ако тя принуди България да закрие своето посолство в Москва.  Съюзниците ни в ЕС и НАТО засвидетелстваха подкрепата си. Ако руснаците са ни бесни, значи българското правителство е на прав път. Най-сетне.

Изгонването на дипломатите беше оздравяващо и лакмусно събитие. Оздравяващо, защото продължилите през последните десетилетия руски влияния и намеси у нас бяха болестотворни. С тях е свързано всичко, което ни дърпа назад и надолу - от олигархията до групичките, които се опитват да изтръгнат страната ни от съюзите на сигурността и благоденствието, в които членува. Лакмусно, защото по реакциите ясно се вижда кой кой е в днешна България - от върха на държавата до последното селце. Реват политици и политически формации, които са си загубили причината за съществуване - да бъдат проксита на Москва в България. Социологията е категорична - те далече не представляват мнозинството от българите.

Когато човек се опитва да бъде честен обаче, трябва да го прави докрай. Затова съм длъжен да отбележа, че Петков можеше да прояви тази решителност много по-рано - още когато бившата му коалиционна партньорка и министърка на индустрията Корнелия Нинова оттказа България да изпрати военна помощ на Украйна и заплаши, че ако това стане, ще напусне управляващата коалиция. Петков извади "голямата метла", чак когато стана ясно, че правителството си отива, че Нинова не му трябва и че най-вероятно отиваме на избори. Следователно е поставял оцеляването си на власт над ценностите, които днес отстоява.

Неговата решителност днес, колкото и да заслужава подкрепа, толкова е и предизборна. Не може да му се отрече умението да се позиционира патриотично срещу силен и много компрометиран външен враг. А не много отдавна, когато трябваше да обясни официалния отказ да окажем военна помощ на Украйна, премиерът се позоваваше на масовото русофилство на българите и цитираше някакви несъществуващи социологически данни за него. Днешното му позициониране обаче безспорно е сръчно -  едно е да се опънеш на Владимир Путин, друго - на Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Първото те поставя над тях, второто те изравнява с тях.

Петков вече тръгна по предизборната писта и очаквам да върви по нея по същия начин. Това не ознчава, че партията му няма да се опита да запази колкото може по-дълго правителство в този парламент. Това ще ѝ позволи да покаже отговорност към избирателите с усилия за приемане на важно за тях  законодателство; да се реорганизира и да мобилизира електората си преди неизбежно идващия вот - колкото време спечелят, все ще им бъде от полза. И най-сетне, Петков очевидно не иска да позволи на доскорошния си патрон, президента Румен Радев, да състави служебно правителство колкото може по-скоро. Допускам, че евентуален следващ кабинет на ПП ще се опита да вземе решения, които един служебен кабинет няма да може да промени. Доколкото Радев и Нинова също са скарани, ПП вероятно очаква нейната подкрепа в това отношение.

Петков и партията му имат обаче проблем: те вече загубиха клонящите вляво избиратели, гласували за Румен Радев и няма да могат да експлоатират неговия рейтинг. Поне засега изглежда, че при евентуални предсрочни избори ПП ще трябва да дели избирателите на ограничената "либерална градска общност" (терминът е на социолога Димитър Ганев - б.а.) с партиите в "Демократична България". Тези избиратели са главно в София и няколко големи града и не стигат за убедително представяне на изборите.

Разбира се, съществуват резервите за мобилизиране на части от негласуващото население (миналия ноември избирателната активност беше малко над 40 на сто) и вероятно разказът за "освобождаването от Русия" може да помогне за това. Не само защото е европейски и атлантически разказ, а защото е български патриотичен разказ (ако знаеш как да го разкажеш).

Най-малко, в предизборни студия Петков може да пита опонентите си:

"А ти колко руски дипломати изгони?"