Демократите ли спечелиха междинните избори? Или пък републиканците ги загубиха?

Монетата има две страни: партията на Джо Байдън проведе успешна кампания, която предотврати прогнозираното от всички експерти "червено цунами". Не без съществен самосаботаж от страна на видни републиканци.

В първата част на "Изборите в САЩ", която публикуваме днес, ще разгледаме факторите, които предизвикаха "синята вълна на младите", благодарение на която демократите постигнаха триумф за историята над консерваторите.

Байдън - редом до Рузвелт. И над Рейгън

Преди да започнем, е редно да се направи едно важно уточнение: демократите победиха, въпреки че републиканците почти сигурно ще спечелят мнозинство в Камарата на представителите.

Президентските и междинните избори са като сезоните. Ако републиканец стане президент, то бъдете сигурни, че две години по-късно демократите ще спечелят солидно мнозинство в едната, а може би и в двете камари на Конгреса. И обратното. 

От Линдън Джонсън насам новоизбраните президенти на Демократическата партия губят средно по 45 места в Камарата на представителите и 5 поста в Сената на междинните избори. Ако това се бе случило през 2022 г., републиканците щяха да разполагат с 258 места в долната камара и 55 поста в горната. 

Но вместо това Демократическата партия си осигури поне 50 сенатори, колкото имаше и преди 8 ноември. А на своеобразния балотаж в Джорджия на 6 декември почти сигурно ще се пребори за още едно място и преднината ѝ ще нарасне до 51.

Републиканците са фаворити да спечелят мнозинство в Камарата на представителите - според Ен Би Си Нюз консерваторите ще завършат с 219 места срещу 216 за либералите. Но медията изрично уточнява, че в 4 отделни окръга надпреварата е твърде оспорвана, за да се направи точна оценка. Тоест - демократите имат реален шанс да запазят доминацията си в долната камара. Дори и да не успеят, крехкото мнозинство единствено ще разшири разлома между новите "тръмписти" и традиционните консерватори, които след 8 ноември със сигурност смятат, че влиянието на Доналд Тръмп в партията е токсично.

През последните 100 години  само при трима президенти се е случвало управляващата партия да съхрани броя сенатори и да загуби по-малко от 10 места в Камарата на представителите. Това са Франклин Д. Рузвелт (1934 г.), Джон Ф. Кенеди (1962 г.) и Джордж Буш-младши (2002 г.)*.

Преди 8 ноември Демократическата партия разполагаше с 22-ма губернатори. След изборите - с 23-ма, като вероятно могат да се увеличат и още. Байдън e първият президент демократ от Рузвелт насам, при който управляващата партия ще има нетен ръст на губернаторите. От републиканците през последното столетие само Роналд Рейгън (1986 г.) може да се похвали с това постижение. Но пък "Великият комуникатор" губи мнозинството в Сената, за разлика от действащия държавен глава.

Ако междинните избори през последните 78 години представляваха обективна оценка за способностите на президентите, тогава настоящият държавен глава щеше да е първенец. И той действително предприе мерки, с които да помогне за знаменитата победа на демократите.

Но основната заслуга принадлежи на младите избиратели.

Младите не гласуват? Попитайте ги за абортите 

На 24 юни 2022 г. доминираният от консерватори Върховен съд излезе с решение по делото "Добс срещу Женската здравна организация на Джаксън", което на практика вдигна федералната защита на абортите. Компетенцията да отменят или гарантират правото на аборт бе предоставена на щатите, като 13 от тях наложиха пълна забрана.

Това решение бе толкова непопулярно, че дори в традиционната консервативна база като Кентъки (една от 13-те) населението гласува на референдум да отмени вписването на забраната в щатската конституция. Бяха организирани масови национални протести, които продължиха с месеци. И на първите редици винаги бяха младите избиратели, които без съмнение изнесоха изборите за Байдън и демократите. 

Близо 30% от гласоподавателите между 18-29 години, които масово избягват да гласуват, пуснаха бюлетини. По-значимото е, че това бе единствената възрастова група, която подкрепи с огромно мнозинство демократите (над 60%).

Повечето кандидати на Републиканската партия стратегически избягваха темата "аборти". Е, някои като кандидата за губернатор на Пенсилвания и върл тръмпист Дъг Мастриано сами си бяха омотали примката около врата - републиканецът заяви преди решението на Върховния съд, че иска да наложи пълна забрана за абортите, дори когато има данни за изнасилване или кръвосмешение. Мастриано настояваше жените, извършили аборт след 10-ата седмица, да бъдат съдени за убийство. Гласоподавателите на Пенсилвания предпочетоха демократа Джон Шапиро с почти 15% преднина, като в този щат подкрепата на младите за демократите бе по-висока от средната за страната - над 70%. 

Пенсилвания е нагледен пример за значението, което решението за абортите, оказа на междинните избори. В щат като Ню Йорк, където опасността да се отмени това право граничи с нулата, участието на младите бе чувствително по-малко. Затова републиканците нямаха проблеми да спечелят надпреварите в по-консервативните и дори в по-смесените окръзи. А в щати като Пенсилвания, Невада и Аризона - където абортите бяха своеобразно поставени на референдум на тези избори, младите "наказаха" републиканците. 

Може би си задавате следния въпрос: след като абортите са толкова чувствителна тема за милиони американци, защо експертите предричаха "червено цунами" на междинните избори? Отговорът е много прост - те влизат в групата на т.нар. социални проблеми (social issues), които привличат силен първоначален интерес, но по-късно отстъпват място на вечни теми като икономиката, миграцията, престъпността и други. Справка: протестите след убийството на Джордж Флойд през май 2020 г. Демократите разчитаха, че общонационалното недоволство ще помете републиканците в Конгреса и с лекота ще свали Тръмп от власт. Но седмици преди президентските избори Байдън трябваше многократно да се дистанцира от демонстрациите, тъй като някои от тях прераснаха в организирани сборища за палежи и грабежи на бизнеси. В крайна сметка Републиканската партия спечели места в Камарата на представителите именно защото бе смятана за партията на реда и законността. Само 2 месеца преди щурмуването на Капитолия.  

Eyes on the prize

Републиканските кандидати атакуваха опонентите си заради рекордно високата инфлация и мигрантската криза по границата с Мексико. Но демократите повсеместно успяваха да насочват общественото внимание върху абортите и принуждаваха републиканците или да признаят, че са против процедурата, или да избягват да дават непопулярни отговори, с което да демонстрират слабост пред избирателите.

В средата на октомври Байдън постави темата в центъра на вниманието и републиканците вече нямаше къде да се скрият. Президентът обеща, че първото нещо, което ще направи след междинните избори, е да предложи на Конгреса закон, чрез който да легализира абортите на федерално ниво.

Преди 8 ноември Демократическата партия разполагаше с мнозинство от 222-ма конгресмени в долната камара, които с лекота щяха да одобрят законопроекта. Проблемът бе в Сената - там двете партии имаха по 50 сенатори. За приемането на закон срещу абортите Байдън се нуждаеше от т.нар. супермнозинство - 60 сенатори.

"Ето какво обещание правя пред американския народ: първият закон, който ще изпратя до Конгреса, ще бъде да се кодифицира "Ро срещу Уейд" (дело от 70-те години на миналия век, което налага федералната защита на абортите, отменено през юни от Върховния съд - бел. ред.), обяви президентът.

Затвърждаването на темата "аборти" в предизборния дискурс оказа сериозно въздействие върху очакванията на гласоподавателите - цели 27% от тях поставиха този въпрос като основен аргумент в предпочитанията си кого да подкрепят на изборите на 8 ноември. Единствено "икономиката" бе предпочетена от повече хора - 31% от избирателите.

За да провокира още по-сериозното участие на младите, Байдън предприе сериозен риск - той опрости студентски заеми за общо 321 млрд. долара. Длъжниците, получаващи по-малко от 125 хил. долара годишна заплата, бяха облекчени с поне 10 000 долара, като в зависимост от благосъстоянието им, сумата можеше да нарасне до 20 000 долара.

Републиканците се нахвърлиха като лешояди в защита на студентите, които вече "несправедливо" са си били изплатили заемите. В отговор Байдън  популистки посочи данъчните облекчения, които големите американски корпорации получават днес. Тази линия на атака бързо бе забравена от консерваторите и заменена от стандартните предупреждения за високата инфлация. Така Байдън предизборно намигна на прогресивните и предимно млади избиратели на Бърни Сандърс. И им обеща още реформи, ако се явят пред урните и му донесат победата.   

Общо 20 млн. американци се възползваха от студентските облекчения. Голяма част от тях чернокожи и латиноси. Вече споменахме, че над 60% от избирателите между 18-29 години подкрепиха демократите. Чернокожите и латиноамериканците бяха по-мотивирани - съответно 89% и 68%.

Това е историята за успеха на демократите. Появата на значим казус като отмяната на федералната гаранция за абортите. И мотивирането на младите да подкрепят предизборната им кампания.

Е, има и още една съществена причина - изборът на добри или поне приемливи кандидати. Но тя по-добре си приляга втората част на "Изборите в САЩ". Там ще разгледаме кошмарните грешки на Републиканската партия.

Където съвсем скоро ще се търкалят глави.

---

* Нареждането на Буш-младши до велики президенти като Рузвелт и Кенеди има просто обяснение – "11 септември 2001 г.". След атентата държавният глава достигна рекордните 92% одобрение и подкрепата му остана достатъчно висока за междинните избори през 2002 г.