Искът на Европейската комисия за установяване на неизпълнение от страна на България на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) за нарушение на Директивата за качеството на атмосферния въздух е частично недопустим и частично неоснователен. Поради това на страната ни не следва да се налага еднократно платима сума или дневна периодична имуществена санкция.

Това предлага в заключението си генералният адвокат Джулиан Кокот. По иска, заведен през 2021 г.

Със свое решение от 2017 г. Съдът е установил, че България не е изпълнила задълженията си по Директивата и че във всички зони и агломерации у нас пределно допустимите стойности, приложими за прахови частици, са систематично и постоянно нарушавани. Според СЕС компетентните органи не са създали планове за качество на въздуха, достатъчни за преустановяване на това нарушение.

След решението България многократно предоставя информация за изпълнението му. Тя информира ЕК и за измерените стойности на нивата прахови частици. На 9 ноември 2018 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо, в което посочва, че превишаването на пределно допустимите стойности е продължило през 2015 и 2016 г., и кани България да представи становище в срок до 9 януари 2019 г. (удължен до 9 февруари 2019 г.). В това писмо Брюксел упреква София и че не е представила нови планове за качество на въздуха, за да подобри качеството на атмосферния въздух, както и че почти никоя от обявените национални мерки все още не е изпълнена.

През 2021 г. Комисията завежда иск. С първото основание на иска тя твърди, че след решението от 2017 г.  пределно допустимите стойности за прахови частици в страната ни продължават да са превишени. С второто основание ЕК твърди, че дори след постановяване на решението България продължава да не изпълнява задълженията си по Директивата не гарантира създаването на планове за качество на въздуха, които да посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. 

Според генералния адвокат обаче ЕК не е изтъкнала превишаване на пределно допустимите стойности след постановяването на решението на СЕС. Този период не е обхванат от решението и няма как за него да бъде носена отговорност. Съответно първото основание на иска е недопустимо.

За сметка на това е допустимо второто основание. Посоченото в него нарушение е изтъкнато достатъчно ясно в писмото на ЕК.

Генералният адвокат приема, че към 9 февруари 2019 г. България не е изпълнила изцяло решението от 2017 г. за задължението си по Директивата за качеството на атмосферния въздух, като това продължава и през следващите години. Той предлага на Съда да приеме този факт, но да отхвърли предявения от Комисията иск в останалата му част.