Германия, а заедно с нея цяла Европа, навлизат днес в период на голяма несигурност за по-нататъшните доставки на руски газ, които и без това бяха силно намалени през последните седмици, информират АФП и швейцарската агенция за финансова информация А Ве Пе (AWP).

Руският газов гигант "Газпром" започна тази сутрин работа по техническата поддръжка на двете трасета на газопровода "Северен поток-1", пренасящи голям дял от все още доставяния за Германия газ, както и до много други страни в Западна Европа. 

Спирането на двете тръби за планов ремонт, обявен отдавна, на теория трябваше да е само техническа формалност. Но в контекста на войната в Украйна и противопоставянето между Москва и Запада за енергията, никой не може да се обзаложи какво ще последва.

"Затворено кранче"

"Путин ще ни затвори газовото кранче, но ще го отвори ли пак някой ден?", изтъква най-четеният вестник в Германия, "Билд", във вчерашното си издание.

"Изправени сме пред безпрецедентна ситуация, всичко е възможно", призна тези дни германският вицеканцлер Роберт Хабек пред общественото радио. "Възможно е газът да потече отново, дори в по-големи количества отпреди. Възможно е и нищо повече да не се доставя и трябва да се подготвим, както винаги, за най-лошото", допълни той.

Позовавайки се на технически проблем, Москва вече намали през последните седмици с 60 процента доставките на газ през "Северен поток". Берлин определи това решение като политическо. В други страни в Европа "Газпром" направи същото, намалявайки доставките за някои страни и спирайки ги напълно за други, сред които България и Полша.

Затова Берлин положи огромни усилия да убеди Канада да върне ремонтираната турбина за "Северен поток-1", въпреки протестите на Украйна. 

Германия твърди, че по технически причини ще бъде трудно на "Газпром" да спре изцяло доставките си по "Северен поток", тъй като газът в сибирското находище е под налягане и не може вечно да бъде складиран. "Това не е като водно кранче", посочи Хабек.

Опасения от режим на газа

От началото на войната в Украйна Германия спря другия руски газопровод, който трябваше да заработи - "Северен поток-2" - и положи усилия да намали зависимостта си от руския газ, но тя остава съществена: 35 процента от вноса на страната идва от Русия спрямо 55 на сто преди войната. Отоплението на домакинствата е все така осигурено. 

Но едно трайно спиране на "Северен поток-1" няма да навреди само на най-голямата европейска икономика. По данни от сайта на компанията "Норд стрийм" (Nord Stream) газът пристига в Германия, в град Лубмин, след това продължава за Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Нидерландия и други страни. Така че продължително спиране на доставките ще влоши енергийната криза, в която е изпаднала Европа със скока на цените и опасенията от затруднения през зимата.

В Германия властите вече обмислят планове за въвеждане на режим.

Химическата промишленост е особено уязвима, тъй като силно зависи от газа. Браншовата организация Асоциация на химическата промишленост (VCI) заяви, че се подготвя за най-лошия сценарий, включващ като резултат тежка рецесия.

Гигантът БАСФ (BASF) обмисля да пусне част от служителите си в частична безработица.

Ако спре подаването на руски газ, складираните количества ще стигнат само за един-два месеца, предупреждава Клаус Мюлер, председател на Федералната мрежова агенция на Германия.

В четвъртък миналата седмица депутатите приеха символичен план за икономии в Бундестага: отоплението там да не надвишава 20 градуса през зимата и да се спре топлата вода в личните кабинети.