БСП и ГЕРБ са с изравнени позиции за евровота, трети изненадващо са "България без цензура", отчита последното представително изследване на "Афис", публикувано във вторник.

Ако се гласуваше днес, битката за първото място би била между БСП (18, 9% на затворен въпрос с предварително посочени отговори) и ГЕРБ (18,6%). Следват „България без цензура“ (7,7%), АБВ (7,3%), ДПС (5,3%), Атака (3,8%), Реформаторският блок (3,3%), НФСБ (2,4%). 28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват.

"Новите формации, появили се през последните няколко месеца, могат да носят със себе си относително „кух“ електорален потенциал, който да се дължи на тяхната медийна популярност и разпознаваеми личности", застраховат се от "Афис".

Волен Сидеров трябва да се страхува от партията на Николай Бареков, а не от формацията на Валери Симеонов, отчитат социолозите. 

Според коментара на агенцията, въпреки непрестанните скандали партия „Атака“ запазва лидерството си сред националистически ориентираните избиратели.

Две трети от пълнолетните българи „гласуват по принцип“, всеки пети гласува, но не винаги.

"Тези данни не трябва да се приемат като прогноза за избирателната активност, защото до изборите за европарламент остават около 3 месеца", обясняват от "Афис".

Сред българите преобладават песимистичните нагласи, отчитат от "Афис".

3,5% от пълнолетните българи смятат, че страната се развива в съвсем правилна посока, а близо 12 на сто в „относително правилна посока“. На другия полюс са близо 68%, за които посоката е сгрешена напълно (45,2%) или отчасти (22,4%). За 14 на сто от запитаните страната се движи в неопределена посока. Данните не са изненадващи като се има предвид нестабилна политическа обстановка, ниското одобрение за действията на властта, зимният сезон, в който сметките за парно, ток и т.н. растат, коментират от "Афис".

За половината от българите сегашният живот не се различава от този преди година. Близо 13% твърдят, че в момента се справят по-добре, но 35% са тези, за които животът е по-труден спрямо 2013 г. Сега близо 40% декларират, че живеят по-зле от хората около тях, а други 47 на сто – по същия начин. Всеки пети оценява, че се справя по-добре от другите хора. 

Българите не очакват бъдещето да им донесе някаква положителна промяна. Всеки втори предполага, че ще живее както досега. Значително намаляват и оптимистите, и песимистите. Сега първите са 28%, вторите 20%, докато през февруари-март м. г. са били съответно около 35% и около 26%.

На въпроса „Лично за вас кой проблем е най-важен“,  отговорите се разпределят така: за всеки трети (или 32%) това е безработицата. 14% определят като значима бедността, а други 14 – икономическата криза. По-назад остават корупцията (12%), здравеопазването (7 на сто), несигурността и пенсиите (с по 6%) и др. 

Главната причина за скептицизма трябва да се търси в острото политическо противопоставяне. Мнозинството (близо 75 на сто) от българите оценяват политическата обстановка като напрегната. Едва 3,7% смятат, че е спокойна. Разочаровани от действията на кабинета са 55% от анкетираните (през септември м. г. те са били 46 на сто), а обнадеждени са близо 19% (срещу 27% през септември).

Запазва се ниското доверие в институциите. С най-високо одобрение се ползват Европейският съюз (45%), религиозните институции (40%), местната власт (38%), армията (36%). Но и при тях, с изключение на ЕС, недоверието надхвърля доверието.

В дъното на тази класация са правителството (17% доверие), парламентът, ДАНС, синдикатите, съдебната власт (всички с по 14% доверие).  За близо две трети от анкетираните (64 на сто) няма нужда от нови политически субекти. За тези, които отговарят положително тя трябва да е дясна (5,4%), центристка  (4,1%) и националистическа за 3,5% от хората.

Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Пламен Орешарски са най-харесваните политици, според данните на "Афис".

Изследването на агенция "Афис" е проведено между 19 и 25 февруари 2014 г. сред 1340 пълнолетни българи по метода на полустандартизираното интервю.