Правителството одобри промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се въвежда механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници. Това съобщи правосъдният министър Крум Зарков.

Механизмът вече бе представен от правосъдното министерство и съгласуван с Венецианската комисия. Той предвижда ад хок наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследвания срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

За целта съдията временно ще бъде назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който ще има правомощия да разследва главния и неговите заместници. Предлага се да има предварително изготвен списък със съдии от Наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване те да са работили в последните 7 години като наказателен съдия.

От съдиите ще се иска предварително съгласие да бъдат включени в този списък. От него на случаен принцип ще бъде избиран съдия, който ще работи по конкретен сигнал срещу главния прокурор и ще води разследването. Той ще бъде назначаван от прокурорската колегия на ВСС, която няма възможност да откаже да го назначи след избора на случаен принцип.

Ще се избира и втори ад хок прокурор, като това ще става на по-късен етап, когато първият е провел разследването срещу главния прокурор и е преценил, че има данни за повдигане на обвинение и то вече е внесено в съда.

Разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите. Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.

Този законопроект е един от ключовите законопроекти, обвързани с получването на пари по Плана за възстановяване и развитие.

Настоящият парламент не е особено ефективен по отношение на подобни закони. Наскоро депутатите отхвърлиха на първо четене и двата проекта на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Единият беше внесен от Министерския съвет - на правосъдния министър Крум Зарков, другият - от Надежда Йорданова ("Демократична България") и група народни представители.

И двата законопроекта въвеждаха изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС. И бяха закони, свързани с плана за възстановяване. Отхвърлянето стана с гласовете на депутатите от БСП, ДПС, "Възраждане" - против, и с тези на ГЕРБ - въздържал се.

Това решение поставя в риск 700 милиона евро, които България трябваше да получи. На заседание на правната комисия днес шефът й Радомир Чолаков (ГЕРБ), представи някои варианти за развитие по темата, но всичко ще се решава след Нова година.

Вчера всички парламентарни групи в залата, с изключение на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", решиха приетият на първо четене закон за антикорупционната комисия да стои "на трупчета" 21 дни - за предложения преди второто четене. Това е най-дългият възможен срок, позволен от парламентарния правилник. Предложението бе на "Възраждане".

Предвид факта обаче, че не е ясно изобщо ще има ли парламент през януари или ще бъде разпуснат и ако все пак има - ще му стигне ли времето да гласува закона и ако го гласува в какъв вид ще е той за второто четене, реформата може да остане само едно добро пожелание.