Близо три години след като беше идентифициран за първи път в Китай, коронавирусът вече се разпространява в огромната страна. Експертите предричат трудни месеци за нейните 1,4 милиарда души, пише Асошиейтед прес.

Упоритият подход на Китай за „нулев COVID“, който целеше да изолира всички заразени, му спечели години, за да се подготви за болестта. Но внезапното повторно "отваряне", което беше обявено без предупреждение на 7 декември в резултат на протестите срещу блокадите, хвана страната недостатъчно ваксинирана и с недостиг на болничен капацитет.

Експертите прогнозират между милион и 2 милиона смъртни случая през следващата година. Предвиждането на смъртните случаи се оказа трудно по време на пандемията, тъй като то се влияе от различни фактори. Китай е особено сложен случай поради липсата на прозрачност при споделянето на информация.

В момента не е ясно точно колко голяма е сегашната епидемия, тъй като Китай намали тестовете и спря да обявява повечето леки случаи. Но в градовете около Баодин и Ланфан, в провинция Хъбей репортери на Асошиейтед прес са видели болнични отделения за интензивно лечение, претъпкани с пациенти и връщат пристигащите линейки. В цялата страна се съобщава за увеличени отсъствия от работа, недостиг на лекарства за понижаване на температурата и персонал, работещ извънредно в крематориумите. Те предполагат, че вирусът се разпространява широко.

Китай принадлежи към малка група страни, които успяха да спрат в по-голямата му част вътрешно предаване на вируса през 2020 г., но е последната, която сложи край на ограниченията. Опитът на тези страни с края на пандемията обаче е различен: Сингапур и Нова Зеландия постигнаха високи нива на ваксиниране, подсилиха медицинските системи по време на ограниченията и отвориха отново относително гладко. Хонконг, където вариантът омикрон преодоля защитата, докато много възрастни хора бяха неваксинирани, претърпя разрушителна вълна от COVID-19 през 2022 г. Близо 11 000 души са починали от болестта тази година в града с население 7,4 милиона, като 95% от тях са на възраст над 60 години, според към Министерството на здравеопазването на Хонконг. Данните от града показват 15% смъртност за хората над 80 години и неваксинираните, казва пред АП Цзин Дон Ян, експерт по вирусология в Хонконгския университет.

Китай има по-високи нива на ваксиниране, отколкото Хонконг по време на взрива на омикрон, но много хора са уязвими към инфекция, особено възрастните.

Страната използва изключително местно произведени ваксини, които разчитат на по-стара технология от иРНК ваксините, използвани другаде, които са показали най-добрата защита срещу инфекцията.

Проучване, проведено в Хонконг, който използва както иРНК ваксини, така и китайските "КоронаВак" и "Синовак", показва, че "КоронаВак" изисква трета инжекция, за да осигури сравнима защита, особено за възрастните хора. Обикновеният курс на ваксина е две инжекции, с незадължителен бустер по-късно.

Повечето хора, ваксинирани в Китай, са получили или "КоронаВак", или подобна ваксина, произведена от "СиноФарм", но страната е приложила поне пет други ваксини. За тези ваксини не са налични сравними данни.

Въпреки че 90% от населението на Китай е ваксинирано, само около 60% са получили бустер. Особено вероятно е възрастните хора да не са имали бустерна ваксина. Над 9 милиона души на възраст над 80 години не са получили третата ваксина, според официалната китайска информационна агенция Синхуа.

Степента на ваксиниране се е увеличила над 10 пъти, до над един милион дози поставяни на ден от началото на месеца. Доктор Гагандийп Канг, който изучава вируси в индийския Християнски медицински колеж във Велор, каза, че даването на приоритет на възрастните хора би било ключово. За разлика от други страни Китай даде приоритет на ваксинирането на по-мобилните млади хора, за да предотврати разпространението на вируса, каза Рей Ип, директор на офиса на Центъра за контрол на заболяванията на САЩ в Китай. Кампания, насочена към хората над 60 години, е започнала през декември, но не е ясно колко успешна е била.

Те „не обърнаха достатъчно внимание, за да гарантират, че всички получават пълна защита от ваксина“, каза Ип. „Това колко добре се справят с това конкретно усилие за наваксване може да определи част от резултата.“


Около Баодин и Ланфан болниците останаха без легла и персонал за интензивно лечение, тъй като тежките случаи нарастват. Пациенти лежаха на пода, докато други бяха карани от болница в болница в търсене на свободни легла.

Националната здравна комисия каза, че Китай е имал 10 легла за интензивно лечение на всеки 100 000 души на 9 декември, общо 138 000 легла, спрямо 4 на всеки 100 000 души на 22 ноември. Това означава, че отчетеният брой легла се е удвоил за по-малко от три седмици. Но това число „може да е грешно“, казва пред АП Ю Чанпин, лекар в отделението по респираторна медицина на Народната болница на университета в Ухан.

„Невъзможно е това число да е скочило така рязко за толкова кратко време“, казва Ю.

Дори взето по номинална стойност, увеличаването на леглата за интензивно лечение не означава, че здравната система е подготвена за скок на случаите, тъй като точката на натиск, както се вижда в световен мащаб, често е наличието на специализирани лекари и медицински сестри, които могат да лекуват пациенти, нуждаещи се от интензивно лечение, казва Чен. Китай има само 80 050 лекари и 220 000 медицински сестри за своите интензивни грижи и още 177 700 медицински сестри, които според Националната здравна комисия потенциално биха могли да работят в тези звена.

„Ако погледнете леглата в интензивните отделения, Китай е... в голям недостиг“, казва той.

Ю казва, че е видял нарастващ брой пациенти с COVID-19 през последните седмици и че почти всички лекари в отделението са били заразени.

„Под натиск сме, защото получаваме голям брой пациенти за кратко време“, каза Ю.

Китай също не е обявил ясен план за триаж (сортиране- б.р.), при който болниците дават приоритет на лечението на най-тежко болните, за да разпределят ограничените ресурси. Освен това здравната система на Китай е фокусирана върху големите болници, които обикновено лекуват дори леко болните, казва Чен.

Потенциалният недостиг на легла и персонал ще зависи от това колко бързо се увеличават случаите и ако тези с леки симптоми не останат вкъщи, болниците могат да останат претоварени, казва Чен.

„Това лесно може да срине системата“, предупреждава той.

За да се опита да защити здравната си система, Пекин създаде временни болници и централизирани карантинни помещения, за да увеличи броя на клиниките за лечение на болни с треска от 94 на 1263. Но селските райони може да пострадат, тъй като по-голямата част от леглата за интензивно лечение в Китай са в градовете.

Използването на дигитални инструменти и телемедицина може да предложи малко на болниците: Над една трета от болниците използват някаква форма на телемедицина, а около 31% използват дигитални инструменти в своето здравеопазване, е установило национално проучване сред 120 ръководители на държавни и частни болници в градски райони, проведено от "Лек кънсалтинг" (LEK Consulting) в Шанхай.

Китай одобри лекарството паксловид (Paxlovid) на "Пфайзер" (Pfizer) за COVID-19 по-рано тази година и две местни средства: антивирусно лекарство, използвано за СПИН, произведено от "Дженюин Байотек" (Genuine Biotech), което е преназначено за COVID-19, и коктейл от антитела, блокиращи вируса, произведени от "БрайБайо" (BriiBio). Но не е ясно колко широко достъпни са тези лекарства.

Учените не са сигурни колко може да се влоши положението, тъй като смъртността зависи от фактори като нивата на ваксиниране, поведението на хората и усилията за укрепване на болниците.

Институтът за здравни показатели и оценка към Университета на щата Вашингтон в Сиатъл прогнозира, че смъртните случаи може да достигнат милион до края на 2023 г., ако вирусът се разпространява безконтролно. Но Али Мокдад, професор по здравни показатели в института, каза, че правителството вероятно ще може да намали смъртността с подновени мерки за социално дистанциране.

Друго проучване от университета в Хонконг също прогнозира близо милион смъртни случая при сценарий, при който вирусът се разпространява в цялата страна и властите не могат да осигурят бустери на ваксини и антивирусни лечения. Бил Ханадж, съдиректор на Центъра за динамика на заразните болести в Харвардското училище по обществено здраве "Т.Х. Чан" прогнозила 2 милиона смъртни случая в разговор с репортери на 14 декември.

„Китай има много, много труден път пред себе си през следващите месеци“, каза Ханадж. „Но при липса на ваксинация би било много, много по-лошо.“

Ще се разпространи ли вълната в Китай в останалия свят? Съседна Индия помоли правителствата на своите щати да останат нащрек и да не позволяват усилията за геномно секвениране да отслабнат. Джереми Лубан от Медицинското училище "Чан" на Масачузетския университет каза, че големите скокове на инфекциите увеличават потенциала за възникване на по-опасна мутация. Според Лубан „няма конкретна причина за безпокойство“ за някакви тревожни варианти, които вече тлеят в Китай, „с изключение на факта, че многото инфекции са лоши“.

Лубан добавя: „Колкото повече може да се контролира скоростта на предаване в Китай, толкова по-добре.“