Разделението в България се подсили от войната в Украйна: за кой ли път в българската история се разпаднахме на прозападни и произточни групи. Това каза пред Дойче веле Ивайло-Нойзи Цветков, философ и културен антрополог.

"Но винаги има нужда да се разговаря. Още древните гърци са открили, че през диалога може да се стигне до някакво съгласие за истината", убеден е той.

Според него ние "преповтаряме едни и същи модели, за които е писал още Иван Хаджийски преди почти век"

"Нишката, която минава през всичките ми беседи, е свързана с българската съдба. Къде бъркаме? Защо бъркаме? Какви сме ние всъщност като идентичност? Диалогът за българската идентичност е безкраен", смята Цветков.

Според него обаче това не трябва да ни спира "да дълбаем" и дори да няма резултат "това също е поучително".

Цветков изтъква, че основното предизвикателство е "огромното разделение, което се простира от геополитиката до душевността ни".

"Не става въпрос само за България. Оказва се, че социалните мрежи и дигиталната революция като цяло, вместо да ни научат да общуваме по-разумно и по-смислено, дори задълбочиха разломите. Когато добавим и едно трагично геополитическо събитие, каквото е войната на Русия срещу Украйна, тези разломи допълнително се разширяват.

Мразя да говоря за "ние, българите", но ако приемем, че имаме общи черти, ние не целим да разминираме полетата, а се ожесточаваме в разломите си по най-различни теми. Това ми се вижда като голямо предизвикателство, включително в световен мащаб. Когато в този разлом се намесят и медиите, за които априорно се приема, че се хранят с такива разломи, защото преследват по-широка аудитория, те допълнително подсилват този процес", каза още Цветков.

Той изтъква, че е напълно учуден "как е възможно изобщо да поставяме на масата въпроса за нашата геополитическа ориентация".

"Дали сме част от Европа или сме част от нещо друго? Или пък сме нещо по средата, когато често е дори много по-вредно? Външнополитически ние се държим като онези, които все още не са направили този избор. Върхът на българския политически цинизъм: Военната помощ за Киев "удължавала войната", сякаш украинците са я започнали", каза Цветков.

По отношение на вътрешната политика той коментира, че очевидно отиваме към нови избори.

"Не ми се дълбае в българската политика, защото тя ми се струва в ситуация на цуг-цванг - не виждам полезния ход, който ще доведе до обществено полезен изход от ситуацията. Но и там ще стане въпрос за избор, поредните избори, на които вече изглежда сигурно, че ще отидем", каза още той.

И си пожелава думата на тази година да е "мир, или поне някаква версия на мир, на взаимно удържане"

"Той е непостижим като цяло - по ред социокултурни причини, но в случая ще го огранича до тази война, която се води в момента на украинска територия. Да стигнем до нещо, което да прилича на разумен край. Не знам дали когато говорим за руския империализъм в момента, можем да включим думата "разум", но ако трябва да си пожелая коя да е думата, очевидно е тази.

Не си даваме сметка за нещо много важно - приключва най-дългата "Бел епок" в европейската история. 75 години без войни, ако не броим югославските. Сметнахме, че мирът и потребителският императив вече някак ни се полагат априорно - и това може да се окаже огромна грешка", каза още Цветков.