За близо една година Комисията по досиетата е проверила 8508 граждани за принадлежност към бившите Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това става ясно от доклада на комисията, който е внесен за разглеждане в Народното събрание. Внушителният брой се дължи на предсрочните парламентарни избори и кадровите рокади, които се правят при смяната на правителства. 

Лицата са проверени за принадлежност за периода 1 юли - 30 ноември. 2227 от тях са проверявани в качеството им на кандидати за депутати, 2896 като лица, заемащи висши публични длъжности, 426 при кадрови промени, 2405 като назначени в администрации, в които трябва да бъдат проверени преди да получат достъп до секретни грифове. Установена е принадлежност към ДС и БНА на 260 души, обявена е за 172-ма. 88 граждани не са обявени, тъй като 74 са починали, 9-ма не са публични личности, а петима се проверяват за надеждност за работа в службите.

"Към настоящия момент Централизираният архив в по-голямата си част е комплектуван и изграден по отношение на хартиените носители" - посочват от комисията. Но за да се приключи с този процес оттам все още чакат Служба "Военна информация" към Министерство на отбраната, която от години отказваше да предаде архивите си. От отчета сега става явно обаче, че "съгласно проведените срещи с представители на службата - в етап на стартиране е процесът по приемане на документите от служебния архив на около 11 000 дела".

От комисията обаче отчитат също така, че до този момент Българската православна църква отказва да предостави имената на ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности. "Изпратено е поредно писмо".

Предстоят проверки на ръководствата на пиар агенциите, на ръководствата на държавните дружества под шапките на министерствата на транспорта, здравеопазването и туризма и др. 

Паралелно върви и започналата отдавна дигитализация на архива.

От комисията отчитат и близо 400 посещения в читалнята си.