Руският президент Владимир Путин крепи властта си върху съперничества, които поддържа сред руския елит и които не позволяват той да се обедини срещу него заради катастрофалната воена авантюра в Украйна. Подходът на "разделяй и владей" обаче отслабва лоялността на части от елита, които се чувстват предадени, като например висшите военни. Недоволството в руското общество постепенно расте и големи фалшификации, без които сегашният господар на Кремъл не може да спечели президентските избори догодина, могат да доведат до масови протести.

Такава теза защитава в интервю за украинския сайт НВ живеещият днес в Израел Абас Галямов, бив автор на речите на Путин в годините 2008-2010. Според него сегашният руски лидер сам се е вкарал в безизходица, обявявайки за руски украински територии, които е безсилен да удържи и част от които Украйна отвоюва обратно. Според политолога тясното обкръжение на Путин подготвя на сегашния президент "резервна полоса" - да избяга в Латинска Америка, в случай че изгуби и войната, и властта.

Като пример за интриги, които Путин сее в руския елит, за да бъде в силната позиция на арбитър, Галямов дава новите мисии, възложени на бившия премиер и президент Дмитрий Медведев. Той беше изпратен на специална мисия в Китай, а след това назначен и като първи зам.-председател на правителствената военнопромишлена комисия, която днес е един от най-важните органи в държавата. 

Досега комисията, чийто формален председател е Путин, е била под всекидневното ръководство на вицепремиера Денис Мантуров, който е подчинен на министър-председателя Михаил Мишустин. Днес Мантуров вече е длъжен да изпълнява разпорежданията на Медведев, на чието място Путин назначи Мишустин през януари 2020 година. 

Друга интрига пълната свобода на собственика на Частната военна компания (ЧВК) "Вагнер" да критикува военните, да налага решения за воденето на войната както и очевидната му роля да всява страх сред руското общество със заплахата от саморазправа (епизода с екзекуцията на дезертьор от ЧВК с удар с тежък чук по главата).

"В един момент Путин наистина реши да използва Пригожин, за да сплаши елитите (историята с чука и убития каторжник). Той разбира, че елитите са ужасно недоволни, разочаровани от него и всеки момент могат да започнат да излизат от подчинение. За да се страхуват да направят нещо срещу Путин, се появи Пригожин, който демонстративно атакува [началника на Генералния щаб Валерий] Герасимов, наричайки го с псувни чрез подчинените му", казва Галямов. "За системата всичко това е много лошо, защото създава в елитите, в лоялните групи от населението усещането, че всичко се разпада, бъркотията се влошава, няма стабилност".

"Всичко това води до намаляване на дисциплината и функционалността на държавния апарат. Всички чиновници и бюрократи възприемат случващото се като доказателство, че е необходимо да преминете към режима „избягайте, който може“, тоест трябва да правите собствен бизнес, без да се притеснявате много от това, което казват властите, и бързо да оборудвате алтернативни летища. Това прави сега държавният апарат", продължава политологът. "Лоялността на силовите структури към системата и лично към Путин пада. Естествено, на генералите, хората, които са свикнали да живеят в режим на безусловно подчинение на началниците, им е ужасно обидно да гледат как някакъв престъпник (Пригожин е бивш криминален затворник - б.р.) унижава редови военни с разрешението на Путин. Те са страшно възмутени и степента на тяхната лоялност към режима намалява. Путин си копае гроб, създавайки такава ситуация".

Галямов сравнява днешното положение с това в Русия през Първата световна война, което от състояние на патриотичен подем еволюира до революционна ситуация, сваляне и ликвидиране на династията на Романовите и в крайна сметка болшевишки преврат. Политологът посочва независимите проучвания на общественото мнение, според които днес за водене на войната до победен край са 40 на сто от руснаците, а за мирни преговори са 50 процента. Запитан дали Путин разбира правилно ситуацията или бива подвеждан за положението на фронта, Галямов отговаря: 

"Като цяло, разбира се, той разбира, че е дал заповед да се превземе Киев и да се свали (украинския президент Володимир) Зеленски, но Киев не беше превзет и Зеленски остана на мястото си. Путин, разбира се, се опитва да убеди себе си и поддръжниците си, че не всичко е загубено, че в крайна сметка те ще спечелят. Но фактът, че той постоянно говори за мирни преговори, показва, че той вече не очаква абсолютна победа. Сега той е готов да се задоволи с една проста дреболия - признаването за руски на онези територии, които той е изтръгнал. Преди около шест месеца това изобщо не го устройваше. Помните ли, в първите дни на войната, когато говореше за задачи, той говореше за денацификация и демилитаризация? Тоест донякъде разбира ситуацията. Но той се преструва, че всичко не е толкова лошо, крие осъзнаването на задънена улица, демонстрира престорен оптимизъм".

Според Галямов руското общество няма да издържи на втора вълна на мобилизацията и затегналата се война може да народното търпение. 

"Но кога това ще стане, никой не може да каже с увереност. Първата референтна точка е пролетта, да предположим -  през март. Тогава ще стане напълно ясно, че се е провалил планът на Путин да замрази Европа без руски газ и да я постави на колене, като по този начин я принуди да спре да подкрепя Украйна и да окаже натиск върху Зеленски да седне с него на масата за преговори. В руския проправителствен лагер все още се възлагат големи надежди на този план", казва Галямов. "Втората точка са президентските избори през 2024 г. Официално кампанията ще започне три месеца по-рано, тоест през декември 2023 г., а неофициално - от септември. Сега основният играч в руската политика са въоръжените сили на Украйна, до голяма степен всичко зависи от това колко ефективно ще действат те".

"Спечелването на президентските избори на фона на загубена война ще стане трудно, шансовете за преизбиране рязко ще намалеят", продължава политологът. "Не виждам особени електорални мотиви, поради които мнозинството може да иска да гласува за Путин при липса на победа и продължителна война. Путин ще трябва да фалшифицира изборите, за да спечели убедително, но това ще предизвика протести".

Репликиран, че досега в руските президентски избори винаги е имало фалшификации, Галямов възразява, че те не са решавали победата на Путин, а само са увеличавали резултата му. 

"Путин винаги е печелил реално, тоест печелел е обективно над 50% от гласовете. Да, той не допусна до изборите силни опозиционни кандидати, разчисти медийното пространство и затвори устите на критиците. Но хората идваха и си пускаха бюлетините. Фалшификациите бяха в периферията. Условно казано, той е набрал 55%, а са му нарисували 70%. Днес говорим за това, че той няма да събере тези 50% на изборите през 2024 г. Когато той примерно започне да рисува от 35% до 60%, това вече може да доведе до истински протести. А протестите при липса на лоялност от страна на силите за сигурност са нещо много опасно".