Ще се нарека Пет за четири

Най-предпочитаните имена за новородените у нас втора поредна година са Aлександър и Виктория.

В топ 10 за 2022 г. при момчетата следват Георги, Мартин, Калоян, Борис, Никола, Даниел, Димитър, Виктор, Иван. Най-предпочитаните имена за момичета се допълват от София, Рая, Александра, Йоана, Дария, Габриела, Елена...

Ако към Виктория (древноримска богиня на победата) добавим Викторина и други подобни производни, превъзходството е тотално.

По данни на НСИ от предпоследното преброяване през 2011 г. (за последното през 2021-ва няма статистика) личните имена на постоянно живеещите тогава в страната са били към 69 хил. вида - при мъжете малко над 30 хил., а при жените почти 39 хиляди. Между тях някои, меко казано, доста странни.

През 2017 г. мъж от Свищов се пребори след 18 години съдебни дела да се прекръсти на Манчестър Юнайтед. Фамилното име обаче с тире към старото¹, толкова позволява Законът за имената на българските граждани.

Друг ентусиаст от Златоград бе успял да си извади лична карта с името Винету Келешев² (2011 г.), но чак след още 4 години съдебни дела се пререгистрира, но му отказаха смяна на презиме и фамилия като Индианов Вождов - щото родовата фамилия типично българска, нали?

Напомня анекдота за онзи гражданин на Съветския Съюз, който дал обява: "Иван Сергеевич Говно меняет имя на Святослав". Не си харесвал името гражданинът.

Друг пък в латиноамериканска страна кръстил детето си Два на нула - раждането съвпаднало с победата на любимия му футболен отбор.

В общинските регистри и съответно в избирателните списъци се срещат имена, кое от кое по-необичайно. Но пък по тях може да се съди за историческото време, когато са давани.

Ще се досетим кога е намаляла раждаемостта по недостига на внуци за имената на баби и дядовци. Мой колега преди години се кахъреше: "Майка ми е Неда, баща ми е Стойне, ако е момиче, ще трябва да го кръстя Недостойна." А как щеше да се получи от Надя и Деница?

Или пък имената на предците са излезли от мода, но пък ги наследяваме имуществено, та сме зависими от тяхното благоволение - тогава ги зачитаме с първата буква на бабата или дядото. Така баба се хвали на съседката: "Разхождам си буквата, виж колко е пораснала."

Някога, при здравите вътреродови отношения, името е запечатвало връзка по кръв и по обичай. Дете се кръщава на дядо, баба и сетне на кум или някой по-издигнат родственик, комуто така се вменява да му бъде покровител.

В селото на дядо ми Добърчин, Свогенска община новородено момче го кръстили не на кума и той се разсърдил, а пред кум се вода не гази - и понеже свето кръщение веднъж се прави, домашните решили да му викат по името на кума. Човекът така си остарял с две имена - едно по паспорт и друго за пред хората.

С възрастта се проявяват характерови особености на човека, които няма как да се предвидят при раждането. Затова се налага преименуване извън документите, т.е. удостояване с прякор. Който после може да стане фамилия, пак да споменем Келешев.

Така е станало и с наименуването на селища като Кривонос, Недоклан, Вещица, Пръдлевци, Торбалъжи и немалко други.

И понеже характер при характер отива, то и снахи и зетьове придобиват прякора на фамилията. В Свогенско се знаеше един Петко Гяволето, баща му Старио Гявол, а жена му, от друг род взета, обаче заслужила име Гяволицата, съответно децата им - Гаволетата.

Веднъж придобито и признато, името е до живот. Един от село Искрец се явявал по някакво дело в съда и го питали за името, той си казал, че е Стоян Гунин. "А презимето как е", попитал съдията. "И през зиме, и през лете се съм си Стоян Гунин", отговорил с достойнство.

Ами хора на изкуството, които си избират и узаконяват псевдоними, с какво са по-различни от свищовлията Манчестър Юнайтед? Сами проверете кои известни български писатели са се отказали от кръщелните си имена Димитър Иванов, Никола Гугов, Продан Кючуков, Райна Митова...³ За тях може, за Винету Келешев не, айде де!

А понякога името се нагажда според как да е удобно на произнасящия го. Нямам по-близък пример от дядо ми Славе, чиято житейска максима бе "И я не знам как е, ама и тека не е."

Държавата Португалия за него бе Портокалия - има логика. Един министър на търговията през 60-те години, Лъчезар Аврамов, дядо ми назоваваше Лисичар - с оглед на какво е министър, и това биваше.

Не така се получи при съседа арменец Андроник - дядо ми за свое удобство си го прекръсти Катраник (мъжки род от катраница, тенекиена кутия с катран).

Но нека се извисим на държавно равнище, да видим как властта именува. Би трябвало по заслуги, но често е според политическата конюнктура.

През 50-те години за кратко връх Мусала, язовир Искър и град Варна носеха името Сталин. А миряни се чудели дали Преславският и Варненски митрополит не трябва да е Преславски и Сталински.

В началото на 90-те години на миналия век един от първите предложени закони беше за премахване на комунистическите символи и названия. И комунизмът щял да си замине - веднага, едва ли не. За по-бързо замазаха старите улични табели и ги надписаха с новите имена.

Обаче неочаквано голям проблем възникна с преименуването на корабите за насипни товари от флотилията "Петимата от РМС". Нямаше как да стане с просто пребоядисване, трябваше да се коригират корабни регистри, договори и най-вече да се плати солидна сума на застрахователната компания Lloyd’s.

Решение се намери, като едни кораби бяха продадени, други отдадени да плават под чужд флаг. На принципа "Нямаш имот, нямаш проблем", който и досега е водещ за държавата ни. Ако беше жив дядо ми, щеше да заключи: "Немаш държава, немаш проблем!"