Българското правителство не е направило достатъчно, за да гарантира, че 80 на сто от работниците ще бъдат обхванати от колективни трудови договори.

Това заявиха днес евродепутатът християндемократ Денис Радке от Германия и нидерландската му колежка, социалистката Ахнес Йонхериус.

Двамата са съдокладчици по Директива за минималната работна заплата. Тя трябва да бъде транспонирана най-късно до две години в националните законодателства на страните членки.

В началото на месеца Народното събрание реши минималната работна заплата в България да бъде в размер на 50 на сто от брутната средна заплата за период от една година. Този период включва последните две тримесечия на предходната година и първите две от текущата.

„Това е само една стъпка. И пълното прилагане на разпоредбите е чрез план за действие да се покаже какви мерки ще се предприемат и какви стъпки ще се направят, за да се достигне 80 на сто обхващане на колективното трудово договаряне. Това е само една стъпка и е най-малката, която трябва да бъде предприета в този процес“, категоричен бе Денис Радке.

Ахнес Йонхериус също е на мнение, че у нас има належаща нужда повече работещи да бъдат обхванати от колективни трудови договори. Те водят до по-високи възнаграждения.

80-те процента колективни договори са цел за всяка държава членка на ЕС, изтъкна Радке. И ако тя не бъде изпълнена, правителствата ще тряблва да обясняват пред Европейската комисия какви политически действия не са били предприети и какво ще предприемат. А ЕК ще може да санкционира в съответствие със стандартните процедури.

Дори страни като Германия ще трябва да положат усилия, тъй като там едва половината от работещите са обхванати от колективни трудови договори, допълни евродепутатът.

Но Директивата няма да унищожи националните традиции и няма да доведе до края на скандинавския модел, където почти всички са с колективни трудови договори.

Целта е премахване или поне намаляване на неравенството, каза Ахнес Йонхериус. Тя припомни, че в момента 25 милиона души в Европа са в положение на бедност.

От изключителна важност е кошницата за услуги. В България например средната работна заплата е ниска. И ако с нея се обвърже минималната заплата, тя също ще е ниска, посочи Йонхериус. Всеки, получаващ заплата, трябва да може да си плаща наема, да си купи храна, но също така да изпрати децата си да спортуват, да има достъп до мобилен телефон, за да участва пълноценно в обществото.

И в родната й Нидерландия минималната работна заплата е ниска. Тя е 50-60 на сто от средната.

Акцентът в България трябва да бъде повече върху колективните трудови договори, изтъкна депутатката от Ниската земя. Те увеличават ролята и правата на профсъюзите.

Начините за по-голям обхващане от такива договори са два. Първият е това да става в цели отделни сектори като например металообработването. Другият вариант е да бъде взет за еталон моделът например на определена банка и той да бъде разпрострян върху целия банков сектор.

Ахнес Йонхериус смята също, че трябва да има по-голяма намеса на инспекциите по труда. Като лош пример тя даде наемането в родината й на български работници в селскостопанския и месопреработвателния сектор. Целта е да им се плаща по-малко.

„И тук трябва да се намесят не само инспекциите по труда в България, но и в Нидерландия, да проучат какво става в тези сиви зони, където се експлоатират хората. Трябва да е ясно, че ако не сте в състояние като дружество да плащате нормална заплата, няма икономически валидна причина да продължавате да съществувате“, заключи тя.

Директивата за минималната работна заплата трябва да бъде транспонирана в срок най-късно от две години във всички страни членки. Тук съдокладчиците посочиха за пример Румъния и Испания, които нямат намерение да чакат крайния срок, а вече са уведомили, че готвят законодателни промени.

Това е много добре, макар че ЕС не може да задължи никого да бърза преди крайния срок. В Брюксел са наясно, че в редица страни е необходима промяна на законите.