В разгара на предизборната кампания „Възраждане“ поде новата си опорка – щели сме да пращаме войници в Украйна. Разбира се, тя е от същия порядък като предишните – че с ваксините ще ни чипират, че ще трябва да ядем скакалци и че ще ни забранят розовото масло. Защото пропагандата е най-ефективна, когато работи със страховете на хората. За нея бронебойни факти няма открити.

Логическите аргументи не играят роля

Това, че няма дори и помисъл за пращане на войници в Украйна, хеле пък България да е първата такава страна – няма значение. Че подобно решение може да се вземе само от парламента, какъвто в момента няма – е досадна подробност. Че президентът Радев, който сега държи цялата власт, е последният управник, на когото би му хрумнало подобно нещо – просто е на заден план в картинката. Защото в този пърформанс най-отпред крещи „Възраждане“, а останалите или са врагове, или миманс.

Големите електорални трамплини на „Възраждане“ досега бяха COVID мерките, ветото над Северна Македония и оръжието за Украйна. След като те фактически отпаднаха от дневния ред – пандемията отшумя, ветото бе вдигнато под условие, а оръжието бе пратено, се появиха патерици-заместители: партенките, че ЕС ще ни задължи да слагаме протеини от насекоми в храните и че ще приравни българското розово масло до синтетичните масла.

Какво защитава „Възраждане“

Основното предназначение на „Възраждане“ обаче е защитата на руския геополитически интерес в България. А това означава неутрализацията ѝ по отношение на войната срещу Украйна и отцепването ѝ от общите политики на НАТО и ЕС. В изпълнението на стратегията „за мирно решаване на конфликта“ най-удачна е неутрализацията чрез неутралитет. От всевъзможните по-малки русофилски формации като МИР, Движение „Русофили“ и „Левицата“, до БСП и президента Радев проруският „пацифизъм“ е защитаван с конвенционални средства, поддържащи жаравата на страха от „въвличане във война“. Но и тя поугасна след отминаването на напрежението с оръжието. В разгара на предизборната кампания огънят може да се разпали отново, ако се доближи живо месо до него. Дори и само със събуждане на страха от изгаряне.

Каква по-ужасна представа за фронтови ужас, ако не някакви железа и муниции, а живи хора - под обстрел. Защо наши хора, българи, да бъдат пратени отвъд нашите предели, в „чужда“ война? Като повториш по правилото на Гьобелс стотици пъти чрез всичките си кандидати за депутати, че ще пращаме български войници да се бият срещу руснаци в Украйна, мнозина ще приемат слуха за истинска скрита операция. Още повече, че историческото подсъзнание веднага ще дойде на помощ – ами ние дори във Втората световна не пратихме и един войник на Източния фронт.

Как се легитимират руските лъжи

Пропагандният ефект на лъжата, разпалваща страхове, обаче е още по-дълбок. С нея се пренася и на българска почва основната легитимация и на съветската, и на путинската имперска власт – Русия е стена срещу фашизма и преди, и сега. Логиката е реверсивна и собствено не е логика, но върши работа: след като ние, дори когато бяхме профашистка държава, не воювахме срещу братята руснаци, значи и сега не бива да воюваме, и значи те отново са антифашистите, следователно фашистите са украинците и Западът. Масовото идеологическо подсъзнание, закърмено със слаби и доктринерски исторически познания, лесно може да бъде впрегнато да пренася аналогия отпреди 80 години със същия знак, нищо че тя е точно с обратен – Путинова Русия днес е в ролята на Хитлерова Германия.

Изследователите на руската пропаганда у нас (да споменем само проф. Димитър Вацов и доц. Милена Якимова) доказаха красноречиво, че тя не може да бъде преборена с факти и логика. Тя не зачита авторитети и знание, лесно заменя чувството за справедливост с преклонението пред силата. Тя работи със страхове и с лекота манипулира нагласите и поведението на разнородни групи хора в желаната посока.

Какво е оръжието срещу тази пропаганда

Но тогава очевидно нямаме цивилизовани оръжия да ѝ противодействаме – ако я разобличаваме с аргументи, ще влезем в оправдателен режим. А за пропагандиста оправданието е половин признание. Да, можем да я забраняваме – както е забранен нацизмът след войната, както са забранени руските пропагандни медии в ЕС днес. Но в институционално слаба държава като българската и в общество, вече проядено от кремълската пропаганда, това не може да е единственото оръжие, с което да се опазим от нея.

Може би по-силно оръжие би било да осветим онези, които пораждат страх, като смешници. Още повече, че те самите не са страшни, а са само инструменти на страха. И ако трябва дори да ги атакуваме с техните похвати. Съвсем игрово, например: той сънува кошмари, че го вземат в казармата и се напикава нощем, затова ни плаши, че ще пращаме войници в Украйна.

За да не допуснем жалките инструменти на путинската пропаганда да се превърнат в диктаторски чудовища, най-добре е овреме да ги демистифицираме като безобидни клоуни, от които не ни е страх. Като диктатора Хинкел от „Великия диктатор“ на Чаплин, или като лейтенант Грубер с малкия си танк от „Ало, ало“.

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле