Поне веднъж годишно Евростат подхранва с актуални данни заключението, че България е "най-бедната страна в ЕС". Става въпрос за сравненията между страните според нивото на брутния вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност.

И така, България е (и неизменно след 2006 година, когато Румъния ни изпреварва) на опашката с БВП на човек, равняващ се на 59% от средното за ЕС. Доближихме с 2 пункта през 2022 г., пак с по 2 пункта през предходната година и годината на пандемията.

Въпросът най-просто формулиран е: може ли по-добре? Защо забогатяваме по-бавно от други?

Отговорът дава развитието в други страни от Централна и Източна Европа. Традиционно се сравняваме с Румъния, и изводите не са в наша полза – през 2022 г. Румъния диша във врата на Полша, изравни Португалия и Унгария, вече е далеч през Словакия и Гърция.

Но ако търсим „отличник“, това е Литва – от 2010 до 2022 г. нивото на БВП на човек доближава средното за ЕС с 29 процентни пункта, при 24 пункта за Румъния и 14 за България. Ако гледаме по-дългата история, от 2000 г. досега Литва скъсява изоставането с 52 пункта, Румъния с 51, а България – с 30 пункта. Сега Литва, заедно с Естония, която също е сред най-добрите примери, доближава дори Италия, а вече е над средния БВП на човек на Испания.

Обобщението е ясно: ако гледаме периода след глобалната финансова криза, България расте, но Литва и Румъния растат по-бързо. За дванадесетте години от 2011 до 2022 включително, средногодишният реален ръст на БВП в България е около 2,2%, докато в Литва и Румъния е по около 3,5%.

Голямата разлика между България и отличниците е нивото на инвестициите. Не е открит друг начин за дългосрочно и устойчиво увеличаване на потенциала на икономиката, стимулиране на иновациите и повишаването на продуктивността от инвестирането в инфраструктура, машини, оборудване, нови технологии. Инвестициите са и тези, които могат чувствително да повишат производителността на труда и в крайна сметка и възнагражденията. България инвестира малко, Литва и Румъния – много повече:

Докато за периода 2010-2022 г. в Литва образуването на основен капитал отчита средногодишен реален ръст от 6,4%, а в Румъния – 3,9%, в България имаме спад от 0,1%. Практически инвестициите в България стагнират. Нещата не се променят към добро – в последните 5 години, средногодишния реален ръст в България е едва 0,2%, докато в Румъния е 5,1%, а в Литва – 6%.

Така през 2022 г. в литовската икономика се инвестира със 107% повече (т.е. повече от двойно) в реално изражение в сравнение с 2010 г., в румънската – с 57% повече, а в българската – с 3 % по-малко.

През миналата година бруто образуването на основен капитал в България е едва 15,4% от БВП – ниво, невиждано от средата на 1990-те години. За последните пет години то е средно 17,6% от БВП, докато в Литва е 21,2% от БВП, а в Румъния – 23,4% от БВП.

И още една голяма разлика, която също често подминаваме – инвестициите не са макроикономическа абстракция, те носят растеж и просперитет ако генерират конкурентоспособни стоки и услуги, продавани успешно на пазара. А за по-бедни и сравнително малки икономики това означава износ. Още повече, за ЦИЕ членството в ЕС осигурява огромен и богат пазар.

Свикнали сме, включително многократно и в това издание, да посочваме добрите темпове на растеж на българския износ – както на промишлени стоки, така и на ИТ услуги, туризъм, транспорт. Как обаче стои България в сравнение с „отличниците“ по догонване?

Износът на стоки и услуги на България нараства в реално изражение с по 5,2% средногодишно за периода от 2011 до 2022 г., докато в Румъния средногодишният темп е 7,8%, а в Литва – 8,1%. През последните пет години разликата се увеличава – средният темп за България е 2,9%, в Румъния е 4,5%, а в Литва – 9,1%.

През 2022 г. износът е на стоки и услуги от България е в реално изражение с 81% над реализирания през 2010 г., докато в Румъния нарастването е със 139%, а в Литва – със 151%!

Защо в България се инвестира толкова по-малко в сравнение с Литва и Румъния е въпрос, който се надяваме да започне да диктува дневния ред на политиците след изборите.

Институт за пазарна икономика