Финландия става утре 31-вият член на НАТО, съобщи генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг.

Знамето на скандинавската република ще бъде издигнато в централата на алианса.

Това ще стане в началото на срещата на външните министри на страните членки.

Тази ратификация е най-бързата в съвременната история на НАТО, изтъкна Йенс Столтенберг. И допълни, че съюзниците са убедени, че присъединяването на Швеция трябва да стане възможно най-бързо.

„Това е историческа седмица“, възкликна генералният секретар.

Интересното е, че в годините на Студената война Финландия поддържаше най-тесни връзки със СССР и дори връщаше съветските бегълци, ако ги залови на своя територия. И то при положение, че през 1939 г. Сталин нападна Финландия и в резултат СССР отне близо 10 на сто от нейната територия.

И след войната властите в Хелзинки заложиха на неутралитета. Руската агресия в Украйна обаче принуди Финландия, както и съседна Швеция, да променят ориентацията си.

Йенс Столтенберг неведнъж през последната година изтъкна, че руският президент Владимир Путин е искал по-малко НАТО, но в резултат е получил повече. От утре границата между Русия и алианса ще се увеличи с още 1300 километра.

Пропаднаха обаче надеждите двете скандинавски страни да се присъединят към НАТО в пакет. Причина са търкания между Швеция, от една страна, и Турция и Унгария, от друга. Анкара обвинява Стокхолм, че дава убежище на кюрдски терористи. И по тази причина бави ратификацията по присъединяването на Швеция. УНгария пък е недоволна от шведските критики към политиката на правителството на Виктор Орбан.

Генералният секретар на НАТО призна, че някои от опасенията на Турция за присъединяването на Швеция на този етап, са основателни.

“Трябва да разберем, че когато Швеция, Финландия и Турция работят в тясно сътрудничество в борбата срещу тероризма, това помага на Турция в битката й например, срещу ПКК (Кюрдската работническа партия – б.р.), която се смята за терористична организация не само от нея, но и от Швеция, Финландия, съюзниците от НАТО и ЕС. Но това помага и на Швеция да се справи с част от организираната престъпност по нейните улици”, посочи той.

Към заседанието на външните министри от НАТО утре ще се присъедини техният украински колега Дмитро Кулеба. Столтенберг се надява на срещата да бъде утвърдена многогодишна програма за подкрепа на Украйна. Досега страните от НАТО осигуриха 65 милиарда евро военна помощ за Киев.

"Не знаем кога войната в Украйна ще свърши, но след като бъде прекратена, трябва да направим така, че историята да не се повтаря. Няма признаци, че президентът Владимир Путин се подготвя за мир, той се готви за продължаване на войната", каза генералният секретар.

Столтенберг предупреди, че ако Пекин достави на Москва оръжия, това ще бъде голяма грешка. Във време, когато Русия и Китай поставят под въпрос международния ред и демократичните ценности, е още по-важно да бъдем единни, смята той.

Реакцията на Русия

Русия ще увеличи своите военни сили в западните и северозападните си части заради очакваното утре присъединяване на Финландия към НАТО, предаде БТА.

Това заяви зам.-министърът на външните работи Александър Грушко, цитиран от РИА „Новости“.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу каза още през 2022 г., че Русия взема “адекватни контрамерки” и ще създаде 12 части и дивизии в Западния си военен окръг.