СЛАВА АНАЧКОВА

Пари на пенсионни дружества от депозити в Корпоративна търговска банка не са загубени, потвърди изп. директор на "Ай Ен Джи Пенсионноосигурително дружество" Анастас Петров пред депутатите от парламентарната социална комисия по време на дискусия за проблемите на частните пенсионно-осигурителни дружества на фона на готвената реформа в сектора.

По думите му фондовете не са държали средства в КТБ, "защото банката не е отговаряла на регулаторните изисквания". Само едно от деветте дружества е инвестирала във финансови инструменти на КТБ, но сумата е под 1 промил от всички 8 млрд. лв., управлявани от фондовете в момента, обясни той.

По закон ПФ могат да държат депозити в банки с инвестиционен кредитен рейтинг, а само 10% от активите си могат да инвестират в т.нар. инфраструктурни облигации в банки с държавно участие.

Представители на частните пенсионноосигурителни дружества опровергаха разпространените слухове, че доходността им за последните 12 години е отрицателна.

Реалната доходност на всички фондове от 2002 г. до края на 2014 г. е положителна - т.е. над размера на инфлацията в страната, категорична бе София Христова, изп. директор на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България".

По думите ѝ средногодишната доходност за периода е 0,5%, а това превръщало вноските за втора пенсия в най-добре управляваните пари в България.

В началото на 2002 г. компаниите са управлявали 2,4 млрд. лв., а днес сумата надхвърля 8 млрд., като 1,3 млрд. от нея са доходи от инвестиции. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за деветмесечието на 2014 г. общите им приходи са 111 млн. лв., а разходите - 67 млн. лева.

В момента дружествата формират приходите си главно от административни такси и отказват да ги намалят, преди управляващото мнозинство да излезе с обобщен вариант на бъдещите пенсионни реформи. Сега дружествата събират максималния размер от таксите - 5% от всяка вноска и 1% от инвестициите, независимо, че законът позволява те да са ниски.

Натискът за редуцирането им е голям, защото според изчисленията на КФН сегашният им размер ще стопи средствата по индивидуалните партиди с поне 20% през следващите 40 години.

"За всички е ясно, че няма дейност, която да няма цена, но ако логиката е такава, КФН също не би трябвало да събира такси за дейността си", коментира София Христова.

Темата засега оства отворена за допълнителни дискусии, които вероятно ще влязат в дневния ред на експертните срещи между синдикати, работодатели и политици за пенсионната реформа.