Търговище, Благоевград, Плевен, Монтана и Варна са многомандатните избирателни райони първенци по резултати в рискови секции на последните парламентарни избори.

Това показва анализът на Антикорупционния фонд (АКФ) с автори политолога Марио Русинов от АКФ и д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“.

Анализът изследва какво се е случило в 1738 устойчиво рискови секции, идентифицирани от експертите на АКФ след статистически анализ на резултатите от всички избори в периода 2013 – 2021. Той показва и кои са новите секции в риск, посочват от АКФ.

Какво се случи в рисковите секции през април 2023?

В секциите с устойчиво рисково поведение се наблюдава ръст на активността спрямо последните избори от октомври 2022 г.: от 212 хиляди гласувалите нарастват на 218 хиляди сега. Въпреки това покачване и тези резултати затвърждават тенденцията на траен спад в активността в рисковите секции в периода от юли 2021 досега, в сравнение с изборите от 2017 г. и април 2021 г.

Гласове, подадени в рискови секции на парламентарните избори през: май 2013 г., през октомври 2014 г., през март 2017 г., през април 2021 г., през юли 2021 г., през ноември 2021 г. и през октомври 2022 г., през април 2023 г.

Гласове, подадени в рискови секции на ПИ май 2013, ПИ октомври 2014, ПИ март 2017, ПИ април 2021, ПИ юли 2021, ПИ ноември 2021 и ПИ октомври 2022, ПИ април 2023. Източник АКФ

"Резултатите от тези избори могат да се тълкуват като намален интерес на политическите играчи да ползват механизмите на купен вот в променливата политическа обстановка и на фона на предстоящите местни избори. Последните са ключови за осигуряването на клиентела и стабилност в резултатите за парламент“, коментира Марио Русинов.

Друг важен извод, е че активността в рисковите секции е асиметрична. В секциите с висока електорална волатилност – резки промени в предпочитанията на избирателите към една или друга партия – където е по–вероятно да става дума за класическо купуване на гласове, на тези избори е имало ниска активност.

В секциите с друг тип рисков вот, при който резултатите на победителя са необичайно по-високи спрямо резултатите му в останалите секции в дадена община, активността и на тези избори се запазва на средно или по-високо от общинското ниво. Тази асиметрия може да се обясни с действието на различни форми на контролиран вот, при които наличието на финансов ресурс не е водещо.

Къде се рисковите гласове в страната?

Най-сериозен проблем с контролиран и купен вот на парламентарните избори от април 2023, се наблюдава в МИР Търговище, където са концентрирани 8,01% от рисковите гласове в страната, следван от МИР Благоевград (7,75%), МИР Плевен (6,17%), МИР Монтана (5,97%) и МИР Варна (5,67%).

В някои от избирателните райони, включително Пловдив, Пазарджик и Видин, в които е имало осезаем скок на рискови гласове по време на октомврийските избори 2022 г., сега запазват тези повишените нива на активност, или отчитат допълнителен ръст.

Особено сериозни проблеми на тези избори се наблюдават в общините Омуртаг, където 79,34% от всички гласували са гласували в секции в риск, както и общините Якимово (40,90%), Завет (39,48%), Бойчиновци (38,93%), Вълчедръм (33,97%) и Якоруда (33,54%). Прави впечатление и натрупването на рискови секции в Северна България, се посочва в анализа.

За кого гласуваха секциите с устойчиво рисково поведение през април 2023?

През април 2023 г. най-много гласове в риск отново са отишли при Движението за права и свободи – 82 449 гласа или с около 6 хиляди гласа по–малко спрямо октомври 2022. Това са 37,85% от гласове в риск в страната.

ГЕРБ-СДС отбелязва ръст с над 5 хиляди гласа в рисковите секции спрямо октомври 2022 г., получавайки 54 000 гласа или 24,83% от гласовете в риск.

Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ получава 10,39% от гласовете в риск, или 22 635 гласа. Този резултат е съпоставим с дела на "Демократична България – обединение" (ДА България, ДСБ, Зелено движение) – 2,89% и "Продължаваме промяната" – 9.3% – на предходните избори.

За БСП се отчитат 18 269 от подадените гласове в риск, или 8,22% от всички гласове в риск. Това е увеличение от около 1200 гласа спрямо октомври 2022.

„Възраждане“ получава 4,02%, или 13 217 гласа в риск на изборите през април 2023, на фона на 9128 гласа през октомври 2022 г. (близо 30% ръст в рисковите секции). Трябва да се отбележи, че това се случва на фона на 40% увеличение на резултатите на „Възраждане“ в страната и в този смисъл, подобряването на резултатите им изглежда органично.

„Български възход“ получава 4588 гласа, или 2,11% от гласовете в секциите с устойчиво рисково поведение.

„Има такъв народ“ отчита 3964 гласа в такива секции през април 2023 или 1,82%, в сравнение с 4166 през октомври 2022 г.

Рисков вот в преференциите

В 167 секции се наблюдава необичайно голяма концентрация на преференции – над 85% от всички подадени гласове за дадена политическа сила се насочват като преференциален вот към конкретен неин кандидат. По този индикатор за рисков вот се идентифицират общо 14 991 преференции.

За пореден път лидер по този показател е община Симитли. Отклонения се наблюдават в общините Якоруда и общините Раковски и Любимец.