През 2023 г. България е на 71-во място сред 180 страни в 21-вата годишна класация за свободата на медиите, съставяна от организацията "Репортери без граници", показва сайтът на организацията, предаде БТА. В публикувания през 2022 г. индекс страната ни е била на 91-о място.

Вижте мястото на България на тази интерактивна карта на "Репортери без граници". То е сравнимо с това на повечето страни от Източна Европа, но и на държави като Монголия, Виетнам, Мавритания, Нигер.

"Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск", гласи обобщението на "Репортери без граници"

"Телевизията (БНТ, Би Ти Ви, Нова и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори", гласи оценката на организацията за медийния пейзаж в страната ни. "През 2019 г. Радио "Свободна Европа" възобнови дейността на бюрото си в София".

В политически контекст: "заплахите от страна на политици, както и административният и съдебният натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през които свободата на медиите бе в упадък, а някои медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, през 2021 г. България преживя серия от предсрочни избори", според сайта на "Репортери без граници".

По отношение на правната рамка, "като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите". Но "в същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба".

В икономически план "медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля", напомня организацията. "Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговията с публично финансиране срещу благоприятно отразяване".

В социален и културен план "разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани". "Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и САЩ, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза", добавя организацията.

В резултат на всичко това "заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъждат".

"Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на такива заплахи", предупреждава "Репортери без граници".

"Във всяко кътче на света свободата на печата е обект на атаки", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, като разкритикува посегателствата срещу журналисти и дезинформацията, съобщи Франс прес.

"Журналистите и медийните работници са обект на директни атаки в интернет и извън него, докато вършат жизненоважната си работа. Те са подложени на ежедневен тормоз, сплашване, арестуване и хвърляне в затвора", добави генералният секретар.

Да не говорим за тези, които просто са убити. По данни на "Репортери без граници" през 2022 г. 55 журналисти и 4 медийни работници са били убити при изпълнение на служебните си задължения.

Генералният секретар обърна внимание и на "нарастващата концентрация на медийната индустрия в ръцете на малцина и фалита на много независими медии". "Истината е застрашена от дезинформацията и езика на омразата, които се стремят да размият границите между фактите и измислицата, между науката и конспирацията", подчерта той.

Три известни ирански журналистки, които понастоящем са в затвора в Иран, са получили награди за свобода на словото, съобщи организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО, цитирана от ДПА.

Нилофар Хамеди, Елахех Мохамади и Наргес Мохамади получиха наградата за принос към свободата на словото на името на Гилермо Кано на ЮНЕСКО за 2023 г., която беше връчена в тяхно отсъствие на снощната церемония.