България ще трябва да спазва Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени, дори да не я е ратифицирала, ако тя бъде одобрена от Съвета на ЕС.

Така отговориха от Европейската комисия на въпрос на Клуб Z.

На 10 май се очаква Европейският парламент да одобри ратификацията на пленарната си сесия в Страсбург. Това ще стане в съответствие със становището на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 2021 г. То гласи, че ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция, дори ако това не бъде направено от всички негови страни членки.

Това означава, че ратификацията в Съвета ще стане с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, уточниха от Комисията. България, Латвия, Литва, Чехия, Словакия и Унгария все още не са ратифицирали Конвенцията.

През 2018 г. българският Конституционен съд прие, че тя застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на Конституцията.

„Член 216, алинея 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че споразуменията, сключени от Съюза, са задължителни за неговите институции и държави членки“, изтъкнаха събеседниците ни.

И допълниха, че правно обвързващата сила важи, когато страната членка действа в рамките на прилагането на европейското законодателство. Това важи и за Истанбулската конвенция, след като тя бъде ратифицирана от ЕС.

От Комисията обаче не отговориха на въпроса ни дали ще има наказание, ако България не прилага Конвенцията след ратификацията й. Източниците ни се оправдаха с това, че все още няма насрочено гласуване от всички страни членки, т.е. Съвета на ЕС.

Засега той е поискал мнението на Европейския парламент, което ще стане ясно след вота в Страсбург на 10 май. Шведското председателство обаче не е обявило за свой приоритет ратифицирането на Истанбулската конвенция – поне засега. То приключва на 30 юни.