В продължение на десетилетия Военно-въздушните сили на САЩ пазят записи за всички разследвания на извънземна активност в много подробен доклад, наречен Проектът „Blue Book” (Синята книга). Допреди седмица огромният каталог от над 10,000 неидентифицирани летящи обекта и доклади от 40-те до 70-те години на миналия век са били достъпни само в Националните архиви във Вашингтон. Сега вече са достъпни онлайн – и колегите от Digg.com предлагат списък с най-интересните случаи от Книгата.

Целта на подборката не е да се докаже или не посещение на извънземни, а чисто и просто да се насладим на прекрасните и интересни „суперестествени“ снимки от миналото, заснети от хиляди аматьори, които са гледали със страх, но и с вълнение към небето, и не са се поколебали да щракат всичко.

 

30 август 1950 г. – Лъбок, Тексас

Инцидентът в Лъбок е едно от най-ранните впечатляващи наблюдения на НЛО в САЩ. От ВВС са преценили, че най-вероятно става въпрос за местни птици с яркобели коремчета и гърди, чиито пера са способни да отразят толкова силно градските светлини.

 

2 август, 1965 г. – Тулса, Оклахома

Горните две снимки са дело на 14-годишния Алън Смит, а долните – опити на американските ВВС да повторят снимката. Което се е оказало невъзможно, припомняме, че тогава фотошоп още не е имало. Или един тийнейджър е постигнал фалшификат, който военни специалисти не могат да докарат, или... има някакво друго напълно разумно обяснение.

 

26-20 юни и 11 юли, 1958 г. – Белфаст, Мейн

Снимката вдясно е вероятно изкривена от радиацията, излъчвана от космическия кораб. Или просто защото камерите през 50-те на миналия век не са били много добри. В крайна сметка е установено – става въпрос за звездата Арктурус. Но мистериозното отражение в облаците може да вдъхнови роман на Стивън Кинг.

 

2 ноември, 1962 г. – Алексис Крийк, Британска Колумбия

За жалост, в Синята книга няма информация за предполагаемата катастрофа. Можем да предположим, че обектът вероятно е направен от човек – ясно се виждат нитове и винтове по него. От друга страна, напомня на бойна ядрена глава на ракета от периода.

Допълнително разследване е установило, че 12 години преди да бъде открит обектът, в района на Алексис Крийк катастрофира бомбардировач Б-36, който е носил бойни ядрени глави по това време. Това е един от първите случаи на загубено атомно оръжие от този тип. От ВВС обаче се съмняват обектът да е част от тази катастрофа.

 

15 април, 1965 г. – Омаха, Небраска

В Синята книга отново няма други данни освен снимката – но тя определено е на НЛО.

 

3 Август, 1965 г. – Санта Ана, Калифорния

Тези снимки са дело на магистралния инспектор Рекс Хефлин. След дълги обсъждания, ВВС в крайна сметка решават, че става въпрос за фалшификация, но много изследователи на НЛО твърдят, че снимките са автентични – след като са установили, че образите стават много по-ясни и много по-трудни за фалшифициране, когато се пипнат със софтуер.

 

1951 г., зимата – Нова Зеландия

Това се оказва кръговиден облак, много рядко, но не и невъзможно явления. От гледна точка на хората през 50-те, които не са имали интернет, а светът е бил убеден, че го посещават извънземни, „летяща чиния“ звучи доста логично.

 

9 януари 1967 – Планината Клеменс, Мичиган

Много известни за времето си снимки, но ВВС веднага ги отричат, защото фотографите отказват да предоставят негативите.

 

10 септември, 1968 – Маями, Флорида

Тази снимка е дело на фоторепортер от „Маями Нюз“, който също е отказал да предостави негативите. Тъй като се случва точно в зараждането на гръмотевична буря, вероятно става въпрос за естествен феномен.

 

Юли, 1957 г. – Шило, Охайо

Тук вече става въпрос за паднал обект. На първата страница от доклада за тези снимки пише, че това е метеорит на поне 100 години. Но на втората страница е отбелязано, че след физически и минералогичен анализ на големия камък се установява, че в никакъв случай не става въпрос за метеорит. Вероятно е „вулканична бомба“ или парче седимент от ледник. Интересното е, че по това време ВВС на САЩ изследва метеорити, за да установи с каква структура са материалите, които издържат при влизане в атмосферата – и да подобри своите ракети.

 

27 декември, 1954 г. – Бронкс, Ню Йорк

Няма никакви записки по тази снимка, но обектът или е бил адски близо до фотографа, или е бил наистина огромен. Разбира се, може просто някой да е закачил играчка на конец и да е щракнал с камерата. Но не можем да сме сигурни.