Проектът на бюджета е разчетен с дефицит при начислена основа от 3 процента и на касова основа - 2,5 на сто. Разликата е от парите от Плана за възстановяване и устойчивост, които се очакват от Брюксел.

Бюджетът за тази година е направен така, че да има най-малко сътресения за гражданите и за бизнеса. Параметрите на проекта са направени по макрорамката на служебния кабинет, с цел да влезе бързо в Народното събрание.

Това каза пред журналисти министърът на финансите Асен Василев днес, след като снощи Министерството на финансите представи проекта на бюджет за 2023 г.

"Предвиждаме ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,8 на сто за тази година, а за следващите години ръстът да се вдига на малко над 3 процента. Инфлацията тази година ще е 8,7 на сто и след това ще падне между 3 и 4 процента. Запазена е текущата рамка на данъчните ставки, единствено намалената ставка за природен газ се вдига на 20 на сто, защото цените се успокоиха", добави той, цитиран от БТА.

Напълно е осигурено увеличението на пенсиите с 12 процента от 1 юли. Има пари учителските заплати да са 125 процента от средната работна заплата. Увеличават се парите и за други социални разходи, като повишаването на размера на минималната работна заплата от 710 на 780 лева, както и за разходите, свързани с линията на бедност, която става 504 лева месечно, изброи той.

И още: осигурени са увеличения на парите за медицинските сестри и лекарите. Дават се пари за превенция и медико-диагностични дейности, за да няма ограничения в медицинските направления.

В областта на отбраната са заложени разходи от 1,88 процента от БВП за 2023 г. и от 2 на сто от БВП за догодина.

Дългосрочните политики, като например минималната заплата да достигне 50 процента от средната, са заложени в средносрочната програма на МФ.

Съотношението дълг към БВП през 2021 година беше 22 процента. 21,8 на сто през 2022 година и в края на 2023 година отново ще е 22 процента, тоест големи промени не се очакват, каза министърът.

"Не е нормално държавата да приема бюджет в средата на годината, защото е непредвидим за бизнеса и гражданите. След прецизирането на капиталовите разходи те остават на рекордни нива и са над 8 млрд. лева. От години капиталовата програма не се изпълнява, защото ресорните министри не успяват да ги инвестират. Това е изключително пагубно за държавата, защото инвестициите са пътят към по-високи доходи", посочи още Василев.

Приходната част е значително завишена – има по-точна оценка какви ще са приходите и връщане на част от намалената събираемост в НАП и в Агенция "Митници". Първото полугодие вече е изпуснато, но за втората половина на годината ще се работи, за да стигнем до събираемост поне на нива от миналата година. Целта е, без да се натоварва бизнесът, да може да се прави контрол и да има целенасочени проверки на фирмите, каза Василев.

Трите процента дефицит в бюджета не били самоцел, по думите му.

"Видяхме, че последните години, в които имахме кризи, включително политическата, която ни наложи да приемем бюджет в средата на годината, не попречиха на фирмите да работят. Може да се води отговорна социална политика, без това да нарушава балансите на страната, Това е възможно, защото получаваме много пари от ЕС за капиталови инвестиции и ни остават пари за социална политика", твърди финансовият министър.

В бюджета има намаление на разходите за издръжка, спрямо този на служебния кабинет. Имаше високи разходи, свързани с цената на енергията, която обаче падна, уточни Василев.

В проектобюджета е предвиден корпоративен данък за големите мултинационални компании до 15 процента. Това са малко компании, предимно ритейлъри и работещи в сферата на финансите. Допълнителните 5 процента корпоративен данък ще донесат приходи от около 250 милиона лева, допълни министърът. 

На лидерската среща вчера бюджетът не е бил обсъждан.

Изключително безотговорно е да кажеш, че си против бюджета, без да си го прочел, защото после може да си промениш мнението, добави Василев по повод политически коментари. БСП беше сред първите партии вчера, които разкритикуваха проектобюджета още преди да бъде оповестен.

По закон дефицитът от 3% трябва да бъде спазен, това е ключово за нас, коментира темата и премиерът Николай Денков в Црънча. БСП например иска да бъде увеличен дефицитът, което е индиректен начин да се каже: "Ние не искаме да влизаме в еврозоната", коментира той. Премиерът добави, че очаква бюджетът, който бил изпълним и реалистиен, да бъде подкрепен от ГЕРБ-СДС и ДПС.