Парламентът отхвърли референдума по повод влизането в еврозоната, иницииран от "Възраждане". 68 депутати бяха "за", 98 "против", а 46 "въздържали се".

В подкрепа на референдума гласуваха "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", както и двама души от "Продължаваме промяната - Демократична България"  - Даниела Божинова и Росен Костурков, който заяви, че е гласувал погрешка.

"Против" гласуваха 14 депутати от ГЕРБ, 51 от "Продължаваме промяната - Демократична България" и всички присъстващи от ДПС.

По-голямата част от депутатите от ГЕРБ гласуваха "въздържал се" - 45.

От "Възраждане" заявиха, че ще търсят варианти за сезиране на Конституционния съд. Това означава обаче, че темата ще се отложи за повече от година. За да се сезира Конституционният съд, трябват поне 48 депутатски подписа, а "Възраждане" има само 37.

Още по времето на заседанието на правната комисия стана ясно, че въпросът на референдума противоречи на Конституцията и законодателството.

Много отдавна юристи изтъкнаха, че ако приеме решение за провеждане на този референдум, парламентът ще наруши основния закон на страната.

И допълниха, че това е по-важно от броя на събраните подписи - те са над 400 хил. И ако се вземе предвид само този критерий, без да се гледа законосъобразността, то референдумът е задължителен.

Основната теза на "Възраждане" бе, че парламентът отказва на гражданите демократични права.

Георг Георгиев (ГЕРБ) обаче припомни, че освен референдуми има и парламентарни избори. Той изтъкна, че ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България и ДПС винаги са подкрепяли влизането на България в еврозоната и милиони български граждани са гласували за тях.

"Защо единият глас да е по-силен от другия", попита той.

Станислав Балабанов ("Има такъв народ") припомни на Георгиев, че на референдума, организиран от "Шоуто на Слави" 2,5 млн. български граждани - много повече от гласовете на която и да е партия - са подкрепили въвеждането на мажоритарния вот. И въпреки това партиите са отказали да го въведат.

Георгиев отговори, че това допитване не е покрило критериите да бъде задължително. Тогава не достигнаха около 12 хил. гласа, за да се изпълни изискването на закона да са участвали поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори.

Гроздан Караджов ("Има такъв народ") заяви, че неговата партия подкрепя влизането в еврозоната. Но подкрепя и провеждането на референдуми.

Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната - Демократична България") изтъкна, че освен изискването за поне 400 хил. подписа има и референдумът да не противоречи на закона - по специално на текста, според който референдуми по сключени от България международни договори се провеждат само преди тяхното ратифициране.

"За всички е известно, че България е член на ЕС. България участва в икономическия и паричен съюз. Ние сме се задължили да се присъединим към еврото. В този механизъм няма елемент, според който държавата членка едностранно да каже кога ще приеме еврото", каза Йорданова.

Именно това предполага въпросът. Йорданова изтъкна, че гласът на народа трябва да се чува, но в една демокрация гласът на закона трябва да е по-силен.

Георги Ганев ("Продължаваме промяната - Демократична България") смята, че депутатите имат право и дори задължение да гласуват според своята преценка дали искането на референдум отговаря на закона. И не са длъжни да гласуват "за" само защото са събрани над 400 хил. подписа. Така той опонира на тезата, че всеки депутат, който гласува "против" провеждането на референдума нарушава закона.

Мартин Димитров (ПП-ДБ) заяви, че ако такъв референдум бъде проведен това означава прекратяване на валутния борд, защото еврото е негова резервна валута. Той изтъкна, че само преди 1989 г. сме имали една официална валута, но дори тогава е имало преводни рубли. А референдумът поставя и въпроса дали спестяванията на гражданите могат да са в друга валута, освен лев.

"Не можем да си играем с българската икономика. Това е наша обща отговорност", заяви Димитров.

Кристиян Вигенин (БСП) заяви, че партията ще подкрепи решението за провеждане на референдум. Според него законът трябва да бъде уважен такъв, какъвто е. Според него референдумът не противоречи на договора с ЕС. БСП подкрепя влизането в еврозоната, но при внимателна преценка кога това да стане.

Явор Божанков (ПП-ДБ) изтъкна, че референдумът е достижение на демокрацията, но с него може да бъде злоупотребено. Той коментира, че "Възраждане" се опитва да заобиколя Конституцията и законите.

Тома Биков (ГЕРБ) коментира, че референдумите са ядреното оръжие на една демокрация и трябва да се ползват внимателно, а не с оглед политическа конюнктура. Той заяви, че ще гласува против провеждането на това допитване.

"Левски е казал да сме равни с другите европейски народи. Ние в момента не сме равни с другите европейски народи, въпреки че имаме сходни задължения с тях в ЕС. Нямаме право на глас по отношение на еврото", каза Биков.

Йордан Цонев (ДПС) смята, че този референдум ще бъде спечелен от привържениците на еврото. Той обаче изтъкна, че демокрацията почива на правила.

"Още когато въведохме валутния борд, практически ние се отказахме от суверинитета на лева", посочи той.

Той припомни, че по времето, когато е въведен борда, дебатът е бил същият - че ще си загубим суверенитета. Сега обаче всички признават, че това е било едно от най-добрите решения.

"Ако бяхме направили референдум да въведем ли валутен борд, резултатът щеше да бъде да не го въведем. Ролята на политиците е да обясняват на хората", каза още Цонев.

И припомни, че нашата валута е завързана за еврото. Според Цонев негативите от еврото ние вече сме ги изконсумирали, когато сме влезли във валутен борд. И въвеждането на еврото ще донесе само ползи.

"Какви цени да се вдигнат, като ние и сега сме в евро? Като си купувате апартамент да не би да го плащате в левове?"

Това попита Цонев. И допълни, че влизането на еврото "хлопва вратата" за онези, които искат да извадят България от европейския й път.