Необходимо е да се анализират настоящи и потенциални бъдещи действия пред Съда на Европейския съюз (СЕС) заради блокирането на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство.

Това се казва в проекторезолюция на Европейския парламент, която ще бъде гласувана днес на пленарната сесия в Страсбург. Автор е испанската евродепутатка Долорес Монсерат от Европейската народна партия (ЕНП).

„Призовавам ЕП да гласува и да стане страна по това дело срещу Европейския съвет пред Съда, за да разреши този спор колкото се може по-бързо“, заяви по време на дебат снощи румънецът Еуджен Томак, също от ЕНП.

(Не е изключено той да е имал предвид Съвета на ЕС, който се състои от представители на страните членки. Докато Европейският съвет се състои от държавните и правителствените ръководители – б.р.)

Сънародникът му Кристиан Терхеш припомни, че от 2011 г. Европейската комисия изтъква, че двете страни са изпълнили критериите за Шенген. Днес, през 2023 г., обаче все още се говори за неотложната необходимост от приемането им.

„Моля ви, сведете това до знанието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която разполага с правните средства да принуди и Австрия, и Нидерландия най-сетне да приемат двете страни“, заяви Терхеш.

Блокирането на България и Румъния води дори до „увеличаването на емисиите на въглероден диоксид, генерирани от милионите превозни средства годишно, които чакат с часове на граничните контролни пунктове“, се казва още в проекторезолюцията. Допълва се, че това е в пълно противоречие с целите на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата.

„Отказът Румъния и България да бъдат приети в Шенгенското пространство води до нарушение на Хартата на основните права на ЕС във връзка с правото на човешко достойнство (член 1), свободата и сигурността (член 6), равенството пред закона (член 20), опазването на околната среда (член 37) и свободата на движение (член 45)“, е записано в документа.

Румънският евродепутат Георге Фалка (ЕНП) прикани ЕК да изчисли цената на шетите за околната среда, нанесени от оставянето на двете страни извън Шенген, от 2011 г. досега. Брюксел също така трябва да анализира механизми за изчисляване загубите за София и Букурещ.

„Това е дискриминация. И този, който дискриминира, трябва да плати за това, защото Румъния понася загуби от поне 11 милиарда евро годишно. Оттук нататък трябва да говорим за компенсации, защото има ясна цена“, каза Влад Георге от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Думата взеха и няколко български евродепутати.

Според Илхан Кючюк (ДПС/ОЕ) това е дебат за същността на ЕС

„Искаме ли да оставим две страни извън Шенген толкова години, след като направиха толкова за европейската интеграция? Това не е справедливо и никой не трябва да го подкрепя. Време е Съветът да прояви политическа зрялост и най-накрая двете страни, които са огромното препятствие пред присъединяването, да дадат зелена светлина. Никога не сме поощрявали да има двойно качество европейски граждани. Сега постигаме граждани със и без привилегии. Те не са по-малко европейски граждани от всички останали“, изтъкна Кючюк.

Цветелина Пенкова от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) смята, че блокирането е не заради неизпълнение на изискванията, а заради вътрешни политически проблеми в Нидерландия и Австрия. И допълни, че така се пренебрегват европейската интереси за сигурност и икономически ползи.

Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) настоя, че не може вечно да има извинения като предстоящи местни избори в Австрия или предстоящ парламентарен вот в Нидерландия.

„Призовавам Комисията в лицето на председателя да говори със служебното правителство на Нидерландия. Не можем да чакаме повече никакви избори където и да било“, категоричен бе той.