Обичайно именно бабата е тази, която има време, когато майката е заета – тя може да помогне, да поглези или най-малкото да се вслуша във внучето, както и дядото. Но близостта между поколенията отдавна е различна – бабата доста рядко е наблизо, за да може да се разчита на нея. Младите родители често усещат тази липса, както и обратното – възрастните хора, които напразно биха искали да се порадват на внуче, също не са малко.

Говорим за Германия, но не само. А в Германия са си дали сметка за ситуацията и не бездействат: създали са проект, наречен „Баба и дядо по желание“, който се реализира в Бавария, в град Берехтесгаден. Инициаторка на начинанието Елизабет Лаубер – впуснала се да събира заедно, и то дългосрочно, тези семейства и възрастни хора, които са се кандидатирали за тази цел при нея. Оттам нататък „пожеланите“ баба и дядо посещават веднъж или два пъти седмично разпределеното им семейство. Очакванията и изискванията се изясняват предварително под мотото „Радост за всички“, обяснява Лаубер. И обобщава, че и двете страни се обогатяват от общуването.

В Германия хората над 60-годишна възраст са към 22 милиона, като немалко с все още много енергични и в добра форма. Не биха искали да работят повече, но охотно биха посветили част от времето си на някои подрастващо същество. Още един интересен факт – германците над 60 години, които членуват в спортни клубове, са над четири милиона. А биха се захванали и с други дейности, предполага Елизабет Лаудер, когато ѝ хрумва идеята за проекта и дружеството „Баба и дядо по желание“. Тя смята и че членството на възрастните хора в това дружество им носи сигурност – през него например преминават някои от техните застраховки.

„Услугата“ не е съвсем безплатна: семействата плащат за пожеланата баба по пет евро на час, от които четири евро са за нея и едно – за дружеството. Една от възползвалите се от възможността е 68-годишната Мария, която разказва, че децата ѝ отдавна са напуснали родния дом и живеят далеч, мъжът ѝ е починал.

„Запознаха ме с едно семейство тук от региона. Разбрахме се от пръв поглед“, разказва тя не без задоволство.

Семейството току-що било пристигнало там, бащата бил лекар с многобройни дежурства, а майката тъкмо била родила второто си дете и за по-голямата четиригодишна дъщеричка нямало кой да се грижи. Поела я Мария, която я води по разходки или пекат заедно курабийки. Впрочем – това е едно от малкото задължителни изисквания към кандидат-бабите: да пекат курабийки с децата по Коледа. Иначе на сайта на проекта изрично е посочено, че потърсилите контакти с „временни“ внучета възрастни хора нямат никакви ангажименти към домашната работа. В рамките на кандидатстването потенциалните „баби по желание“ трябва да попълнят въпросник, който се интересува само от две неща - за колко годишно дете биха искали да се грижат и къде биха предпочели да прекарват времето си с него.

67-годишната Бербел Щайнбахер например разказва, че вече изобщо не може да си представи живота си без двете малки момиченца, които вижда редовно от пет години – тя и мъжът ѝ били като истински баба и дядо за тях.

Инициаторката Елизабет Лаудер би искала да чува само за такива добри примери за функциониращо взаимодействие между младите и по-възрастните. Стремежът ѝ е да създаде на желаещите семейна среда, която да позволи и на двете страни да се развиват. Интересът към проекта показва, че определено става дума за ниша – ползва се с голяма популярност в селищата около Берхтесгаден. На опашка за „баби по желание“ в момента чакат 20 млади семейства.