За опасност от увеличаване на сечта в горите предупреждават еколози и общественици, които днес се обърнаха към депутатите с отворено писмо. Причината е, че утре, в последния работен ден на парламента преди лятната ваканция, трябва да бъдат гласувани изменения в Закона за горите, тръгнали по инициатива на ДПС. 

Измененията изминаха дълъг път на противопоставяне между идеите на Движението, на депутати от квотатите на ПП и ДБ в дясното обединение, до провелото се късно снощи заседание на ресорната комисия в парламента за уточняване на текстовете между двете четения. 

Сред подкрепилите апела са бившия вицепремиер и министър на екологията Борислав Сандов, заместниктът му Тома Белев, носителят на международната литературна награда "Букър" Георги Господинов, Саша Безуханова и други. Отворена за подпис бе и петиция.

"Изменението на Закона за горите дава възможност на местното население във всяко горско стопанство да добие от държавните или от общинските гори определено количество дървесина на фиксирани (ниски, непазарни) цени, което ще доведе до увеличаване на сечта в България през следващите години", пишат те до депутатите.

И се мотивират:

"Тази законова възможност е останала от годините след 1912 г., когато с цел да се подпомогне населението от новоприсъединените територии е позволено да се ползва дървесина от държавните гори по ниска тарифа, за да се избегнат гладът и нищетата по онова време. Тази възможност, с нарастване на благосъстоянието на населението, е ограничавана през годините и днес е придобила съвсем различен характер. Това не е помощ за социално слаби домакинства, но законът я позволява за всяко от 2,86 милиона домакинства у нас.

Енергийните помощи за социално слабите вече минават по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление".

Помощта, която се оказва през дървесината за местното население, не се отнася само до дървата за огрев, а за всякаква дървесина, включително едра строителна.

Един от споровете, съпровождащи текстовете, бе в мерните единици за добива - пространствени, плътни или плътни кубически метра. В резултат на среднощното заседания на комисията вчера, е било възприето да се увеличат допустимите количества дървесина за домакинствата от 10 пространствени на 10 плътни кубически метра. Преизчисление на мерните единици сочи, че това е ръст с около 60% - посочват изчисленията на "Дневник".

"Ние не искаме да влизаме в спора дали количеството за едно домакинство трябва да е 10 пространствени, 10 плътни или 15 плътни кубически метра дървесина, защото този ангажимент държавата не може да изпълни към всички свои граждани. И това е пределно ясно. Даже и при най-ниското количество от 10 пространствени куб.м. дървесина, на национално ниво размерът на законовия ангажимент достига до 17 милиона плътни кубически метра дървесина, което е два пъти и половина над целия дърводобив в България", посочват авторите на отвореното писмо.

Според тях е ясно, че само в общините с висока концентрация на гори и малък брой жители може да бъде постигнат ангажиментът, даден от закона, а "това представлява реална дискриминация към домакинствата на основание местоживеене". "Отделен е въпросът, че съществуват множество данни, които говорят за злоупотреба и политическо използване на тази възможност от кметовете и това засилва феодализацията на малките общини", посочват те, като тук се визира схемата "дърва само за наши хора".

И призовават депутатите да не представляват "само своите избиратели, а целия български народ" като "задълбочат дискриминацията между полските и горските общини".

"Нека помощта към социално слабите и енергийно бедни домакинства не преминава през Закона за горите, а през Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Приемете определение за енергийна бедност и планирайте мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че домовете да изискват по-малко енергийни ресурси за отопление. Така реално ще помогнете на тези домакинства и същевременно ще позволите на българската гора да изпълнява по-ефективно своите водозащитни и екологични функции" - пишат в заключение.

Ето и подкрепилите апела:

Аглика Крушовенска, комуникационен специалист

Албена Симеонова, народен представител в 45-о, 46-о и 48-о Народно събрание

Андрей Ковачев, Сдружение "Балкани"

Андрей Ралев, CEE Bankwatch Network

Андрей Паунов, филмов режисьор

Асен Асенов, директор на Фондация ЕДНО за култура и изкуства и съосновател на BIG PULSE DANCE ALLIANCE

Борислав Сандов, народен представител в 45-о и 46-о Народно събрание, бивш Вицепремиер по климатични политики и Министър на околната среда и водите

Вера Стаевска, Инициатива Зелени Закони

проф. Евгений Дайнов, политолог

проф. Евелина Келбечева, Американски университет в България

Георги Господинов, писател

Проф. Димо Димов, пианист

Екатерина Бончева, журналистка

Ивайло Иванов, НАКЗТ, представител на Юропарк в България

Веселина Кавръкова, директор на WWF България

Румяна Иванова, изп. директор на Българска Фондация Биоразнообразие

Ирина Недева, журналистка

Камен Калев, филмов режисьор

Меглена Антонова, Директор на “Грийнпийс” - България

Мира Сталева, културна мениджърка, членка на борда на Европейската филмова академия

проф. Нели Огнянова

Никола Рахнев, Фондация “Гората.бг”

проф. Николай Майсторов, художник 

Пенчо Пандъков, Сдружение "Балканка"

Петко Цветков, Сдружение "Балкани"

Саша Безуханова, основателка на MOVE.BG и инициаторка на коалиция “За зелен рестарт”

проф. Стела Димитрова, пианистка

Тома Белев, експерт горски политики, бивш зам.-министър на околната среда и водите