Средно 1800 лева ще са нужни за едноседмична почивка на семейство с две деца до 12 години по българското Черноморие през август. Разходите, които чужденците са склонни да отделят за нощувка и закуска у нас за същия период, варират от 500 до 1000 евро, а по-скъпите ваканции у нас могат да достигнат и 2400 евро. Това каза в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

През август - най-силния за туризма ни месец, се очаква в страната да дойдат на почивка около 2,1 млн. чужденци, основно в курортните "Албена", "Св. Св. Константин и Елена", "Златни пясъци", "Елените", "Слънчев бряг", "Дюни" и ММЦ-Приморско, и около 1 млн. ще изберат ваканция на квартира в други обекти, извън основните морски курорти, главно по Южното Черноморие. Разпределението на почиващите от Германия е 60 към 40 на сто в полза на Северното Черноморие, коментира експертът. Той посочи, че като цяло прогнозните разчети за почивки на чужденците у нас през август са техните стойности да се запазят на миналогодишните равнища.

През август се очаква около 5 млн. българи да направят пътувания по нашето море, а вече има и наши сънародници, които за трети път го посещават. Положителната тенденция ще се запази и през септември, и октомври, каза експертът.

Пазар Германия

През този месец се очаква броят на германските туристи у нас да е 240 000 души, а от тях 80 000 ще се насочат към морските ни курортни. Спрямо миналата година това означава ръст от 4 на сто за август, но сравнено с 2019 г., намалението е 8 на сто по-малко.

Гостите от Полша през август ще са около 90 000, а от тях 70 000 ще се насочат към почивка по морето. За този пазар се отчита 7 на сто ръст спрямо август миналата година и достигане на равнищата от август 2019 г.

При българите ще се запази тенденцията за увеличение на пътуванията за почивка в чужбина, които за юни отчитат ръст от 16 на сто спрямо същия месец на миналата година. Като цяло в Европа се отчита засилване на броя на пътуванията в чужбина спрямо предходната година, коментира Драганов.

Навиците за почивка

Средно три и половина дни са почивките на българите и те намаляват като продължителност през последните години за сметка на повишаването на интензивността им, коментира Драганов и изтъкна, че до края на сезона се очаква да има българи, които ще почиват на море пет и дори шест пъти, особено тези, които живеят в населени места, разположени по-близо до Черноморието.

При чужденците също има намаление на времето за почивка от 2,8 и 3,5 нощувки - например за културен и уикенд туризъм. Запазва се обаче броят на нощувките - 10,1-10,8, при морските ваканции с чартърните полети.

По отношение на разходите по време на ваканцията наблюденията на експерта показват, че както българите, така и чужденците се придържат към предвидения от тях бюджет за почивка. В този смисъл се запазва тенденцията от миналата година 57 на сто от чужденците и около 70 на сто от българите да не излизат извън предвидените в семейния бюджет разходи за ваканция.

Заетостта в местата за настаняване

Очакваният процент заетост през август в местата за настаняване по морето в България ще е в границите 65-68, като тенденцията спрямо 2019 г. е заетостта да намалява. Причината е главно заради презастрояването и появата всяка година на нови и нови легла, коментира експертът.

Ребрандирането на туризма

Драганов изтъкна, че от презастрояването печелят основно морските общини, които обаче отсъстват от процеса на привличане на чуждестранни туристи въпреки солидните приходи на някои от тях (например Несебър), които се осигуряват и от постъпленията от туристическите такси. Освен това в областните управи остават около 40 на сто от приходите от плажните концесии, постъпления в местната власт има и от отдаването на плажовете под наем, както и от по-добрите приходи от търговия, особено през летния сезон. Това според експерта прави възможно кметовете да поемат разходите по програмата "35 евро за седалка", която действаше по време на пандемията, и така да се включат по-активно в привличането на чуждестранни туристи.

Друго експертно предложение, свързано с ребрандирането на България като туристическа дестинация, е намаляване на туристическите райони на страната от сегашните девет на три - "Мизия", "Тракия" и "Македония". Целта е държавата да се фокусира върху подобренията на публичната собственост в тези три района, а местната власт да реинвестира в туризма и рекламата. "Идеята е да започнем разказа за България, свързан с Македония и запазването на езика, културата и история в частта, която се намира в България, разказа за Тракия и богатството, което сме получили от древните траки, както и разказа за Мизия и огромното световно наследство, което имаме в този район, включително и за най-старото злато в света във Варненския некропол и върху тази основа да надградим образа на съвременна България", коментира Румен Драганов.

Разчетите от началото на годината

Като цяло 2023 г. се движи с положителен темп още от началото на годината, обобщи Драганов. Той напомни, че юни приключи с 23 на сто ръст на пристиганията на чужденци в България, а и в във всички предходни месеци също има ръстове. От началото на годината досега се движим с около един милион повече влезли в страната спрямо същия период на 2019 г. Трендовете за август също се запазват за чуждестранните и за българските туристи, посочи експертът. Очакваме силен септември и октомври, допълни Драганов.

Германският пазар се движи с около 4 на сто ръст, като миналата година броят на пристиганията на туристи от този пазар беше 780 000, а за тази година се очаква те да са около 800 000. Сега се наблюдава преразпределение на пътуванията на германските туристи - заселен интерес към пътуванията за уикенда, увеличават се пътуванията с цел културен туризъм в градска историческа среда и намаляване на пътуванията към морските курорти, като една от причините е загубата им на облика на тихи и спокойни места за почивка, което не се харесва на германските туристи, отбеляза Драганов. Той отново напомни, че няма данни за отказ на германските граждани от почивка по морето с основание замърсяване на Черно море, защото такива не могат да бъдат доказани, защото няма данни за подобно замърсяване. Но проучвания на германски туроператори показват, че има страхове и около 50 на сто от населението на Германия, което пътува в чужбина, декларира, че се страхува по отношение войната в Украйна.