Живеем в упорит - и общо взето успешен - пропаганден разказ, че свободният свят (“Глобалният Север”, “Колективният Запад”, “Либералните демокрации” и т.н) постоянно обеднява и пропада социално и икономически в рамките на съзнателния ни живот. Част от този разказ се дължи и на силната, естествена и полезна самокритичност на свободните общества.

Но той е напълно, категорично неверен.

1) През 1980 г., 4 от 5 най-богати държави са петролни монархии от Персийския залив. Днес - 1 от 15…

2) Броят европейски държави в първите 15 се увеличава, броят свободни неевропейски общества - също. САЩ леко повишават позицията си, останалите западни държави я покачват рязко, дори радикално. Това напълно развенчава друг пропаганден наратив - че САЩ експлоатират европейските си съюзници. Обратното (тезата на Тръмп) също е очевидно невярно.

3) През 1980 г. 6 от 15-те най-богати държави не са демокрации, днес е … 1 (една).

4) Богатството не е предопределено нито от природни ресурси, нито от военно-стратегическо влияние, нито от колониално минало - вж. Ирландия, която през 1980 е след 50-то място (важен пример за нас).

5) През 42-годишния период между двете графики, тенденцията е устойчива, единственото липсващо в двете графики е изключително бързото изкачване и последващ стабилен спад на Япония, която от 30г. се намира в специфична стагнация.

6) Прочутият БРИКС не присъства с НИТО ЕДНА държава в НИТО ЕДНА година от периода .

7) Нито една социалистическа или постсоциалистическа държава не се появява и за миг.

8) Все пак си струва да се отбележи, че след влизането в ЕС всички членки от бившия СИВ се изкачват стръмно в класацията и може би не е далеч денят, в който ще видим първата държава от ЦИЕ в първите 15, но това изисква много умна и целенасочена държавна политика, подобна на Ирландия или Сингапур. Засега нямаме такъв пример.

9) Очевидна заблуда е и друг разказ - че Германия и Франция експлоатират другите европейски икономики в свой интерес. И двете европейски “суперсили” имат само епизодично включване на последните места.

10) Очевидно е, че северноевропейският социално-икономически модел е изключително устойчив и успешен, както и че държави, които успяват да интегрират голям брой мигранти на трудовия си пазар (Швеция, Норвегия, Нидерландия, Австрия, САЩ, Австралия, Канада, Сингапур..) са особено успешни, въпреки естественото политическо напрежение.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на редакцията