Дали покойният Евгений Пригожин е чел “Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петров? Не знаем. По този въпрос “молчит наука”, както пееше Владимир Висоцки.

Но ако бившият готвач на Путин и собственик на ЧВК “Вагнер” в богатата си криминална биография е намерил време и за тази класика, сигурно си е спомнял глава 13-а, в която се разказва как обитателите на сграда номер 8 на улица “Лимонна”, наричана още “Гарваново свърталище”, реагират на новината за гибелта на техния съквартирант, пилота Севрюгов, изчезнал при полет към Полярния кръг:

“Изчезна нашият съквартирант — говореше радостно бившият вратар Никита Пряхин и сушеше над примуса плъстения си ботуш. — Изчезна, миличкият. А ти не лети, не лети! Човек трябва да ходи, а не да лети. Да ходи трябва, да ходи”.

Това е писано преди 100 години, в първите съветски години. Но се оказва актуално и днес. Русия е сред страните, в които летенето (във всеки смисъл) е опасно. Особено ако имаш врагове. И особено ако те имат много власт. И особено ако имат цялата власт в държавата.

Точно такъв враг си създаде с метежа на 24 юни Пригожин. И  въпреки това продължи безразсъдно да лети с частния си Embraer. 

Толкова за ползата от това да се четат класиците.

В Русия могат да те затворят, само ако наречеш “специалната военна операция” с истинското ѝ име - война. 

Ако обаче се опиташ да свалиш властта с оръжие, не те застрашава такова наказание, показва животът. Властта се договаря с тебе да седиш мирен и после някой хубав ден през август загиваш в инцидент.

Представяте ли си какво би разказал Евгений Викторович, ако го бяха изправили пред съд? С обвинение в държавна измяна? 

Владимир Владимирович със сигурност знае. Защото руският президент беше "кръстник" на "Вагнер" и от началото на войната крепеше властта си включително върху това да бъде арбитър в конфликта между кадровите военни и наемниците от групировката. Той рискува да се конфронтира с генералите си, част от които, оказва се, симпатизираха на Пригожин.

И  не само за генералите става дума, и не само за армията. Краткият бунт на "Вагнер" показа колко силна е харизмата на наемническия главатар сред обикновените руснаци, които спонтанно го приветстваха във временно превзетите от войниците му градове.

Руската държава се беше отказала от монопола на всяка нормална държава върху законното насилие, за да използва групировката като инструмент във външната си политика, неангажиращ официално Москва.

Когато формалният собственик на инструмента си въобрази, че може не държавата да има него, а той да има държавата, това беше краят му.

В Русия отмъщението е сигурно - за разлика от правосъдието. Особено, ако си “нарушил  конвенцията”. Но това, за конвенцията, се отнася за друг герой, от друга глава на същия роман. 

А Пригожин я наруши, и то - грубо, непростимо.  Той не остави друг избор на бившия си патрон. Ако го беше оставил жив, Владимир Путин щеше да изглежда слаб. А това не е педагогично. 

Там, където правото на силата властва над силата на правото, е самоубийствено да изглеждаш слаб.