Нарушава ли Китай правилата на Световната търговска организация, като изнася електрически автомобили, субсидирайки до голяма степен цената им, подбивайки цените на другите производители.

ЕС иска да разследва китайския износ на електрически автомобили за нелоялна конкуренция. Това засилва опасенията за осезаем търговски конфликт с народната република - особено в германската автомобилна индустрия. Какви биха били последствията?

„Китай стана по-конкурентоспособен чрез стратегическа индустриална политика и изнася все повече електрически коли на световните пазари - особено на европейския пазар, тъй като американският пазар е до голяма степен блокиран от мита“, обяснява Юрген Матес, експерт по търговска политика в Института за германска икономика в Кьолн.

От 2020 г. насам, например, вносът на китайски електрически автомобили в Германия и броят на регистрациите в тази страна рязко са се увеличили. Европейската комисия се опасява, че европейското производство на електромобили ще се окаже в неизгодно конкурентно положение поради значителното увеличение на вноса от Китай", казва Винсент Стамер, експерт по търговията в Института за световна икономика в Кил. Очевидно тя "вече разполага с достатъчно косвени доказателства, че Китай нарушава лоялната конкуренция". Според Стамер това би било така, ако китайските автомобили се продават на дъмпингови цени - т.е. под пазарната стойност - или ако износът е умишлено субсидиран. И двете са незаконни според правилата на Световната търговска организация (СТО). "Точно това трябва да се разследва сега", добавя Матес. Поради сложността на китайската система за субсидиране, разграничението между икономически генерирана конкурентоспособност и изкуствено създадена конкурентоспособност не е ясно.

„Цената на тези автомобили е изкуствено занижена чрез огромни субсидии“ заяви Урсула фон дер Лайен миналата седмица.

Това е неприемливо. Според Комисията китайските електромобили обикновено са с около 20 % по-евтини от моделите, произведени в ЕС. "Тъй като този въпрос е толкова политически натоварен, има известна вероятност в крайна сметка действително да бъдат въведени наказателни мита върху китайските автомобили", казва Матес.

Това обаче би имало недостатъци за потребителите: Цените на електрическите автомобили от Китай биха могли да се повишат, а в същото време натискът върху ефективността на европейските производители би могъл да намалее. Друга последица от наказателните мита биха били евентуални контрамерки. "Предстои да видим как ще реагира Китай", казва Матес. Правителството в Пекин е показало, че "не смята тези обвинения за незначителни". В четвъртък китайското външно министерство определи плана на ЕС като "чист протекционизъм". Негов говорител предупреди, че той "ще има отрицателно въздействие върху икономическите и търговските отношения между Китай и ЕС".

Китай вече показа в търговската война със САЩ, че не се страхува от ескалация. Възможните реакции включват допълнителни мита върху европейски продукти или ограничения върху износа на важни електронни компоненти за производството на автомобили.

Това вероятно ще засегне сериозно германската автомобилна индустрия, която доминира на една пета от китайския пазар. BMW, например, направи една трета от продажбите си в Китай през миналата година. За „Мерцедес“ това са 37%, а за „Фолксваген“ - дори 40%. Компанията от Волфсбург доставя повече автомобили на най-големия автомобилен пазар в света, отколкото която и да е друга компания. Някои от тези германски автомобили се доставят в Китай. В същото време обаче автомобилните производители разполагат и с големи местни производствени мощности, които също могат да бъдат санкционирани от китайското правителство.

Разследването на субсидиите само по себе си не помага за решаване на проблемите с конкурентоспособността, критикува Германската асоциация на автомобилната индустрия (VDA). Вместо това тя призовава политиците да създадат по-добри рамкови условия в Германия и останалата част от Европа. Индустрията също така се оплаква, че Европейската комисия е действала под натиска на Франция - с негативни последици за германската икономика. "Германците ще бъдат много по-засегнати от това, отколкото французите", казва пред Financial Times мениджър на автомобилен доставчик.

"Често изразяваното опасение, че животът на германските производители на автомобили в Китай може да бъде затруднен, не е особено вероятно", казва Матес.

Тъй като производителите на автомобили все повече произвеждат на място, за да обслужват китайския пазар, мерките, които ограничават възможностите им за продажби, биха засегнали предимно китайските работни места. "Ако се поставят пречки пред компаниите, Китай вреди най-вече на себе си", казва икономистът. Друг начин да се навреди на европейската икономика според Матес са изискванията за лиценз за износ на определени суровини, както това вече беше направено при спора със САЩ за полупроводниците. От август насам износителите се нуждаят от специални лицензи, за да могат да доставят на чуждестранни клиенти германий и галий - важни метали за полупроводниковата, телекомуникационната и електромобилната промишленост. Според проучване на ЕС 94 % от световното количество галий и 83 % от германия идват от Китай.

Самият ЕС получава 71% от галия и 45% от германия от Народната република. Макар че досега разрешенията очевидно все още са предимно издадени, казва Матес. "В случай на наказателни мита от страна на ЕС обаче Китай може да започне да ги предоставя по-рестриктивно като ответна мярка и по този начин да ограничи достъпа до суровините." Освен това списъкът на лицензите може да бъде допълнително разширен, за да включи редкоземни метали или важни суровини за батерии като литий, добавя той.

"В европейската промишленост има зависимост от много суровини от Китай - особено в новите технологии и в енергийния преход", подчертава експертът. Това е сериозен потенциал за заплаха.

"В търговска война обаче и ЕС, и Китай биха загубили", казва експертът Стамер. Матес е съгласен:

"В момента Китай силно насърчава европейските инвестиции в собствената си страна, тъй като икономиката му не се развива особено добре. Една ескалация не би помогнала непременно на репутацията на Китай и би могла да доведе до допълнителна предпазливост от страна на компаниите да се ангажират в Китай. Потребителите също биха могли да бъдат възпрени от това, което например би се отразило на планираното пускане на пазара на китайски електромобили в Германия. "

Според изследователя от IfW Стамер компромисът би могъл да бъде решение на търговския спор между ЕС и Китай относно соларните клетки отпреди десет години. През 2013 г. европейските производители обвиниха китайската конкуренция, че продава продуктите им на дъмпингови цени в Европа.

Поради това Брюксел наложи наказателни мита в размер на 11,8% върху китайските соларни модули. "По това време китайските производители можеха да заобиколят наказателните тарифи, ако доброволно се придържаха към минимални цени", съобщава Стамер. Европейската комисия и Пекин се бяха споразумели за това след седмици на преговори.

"Основната причина, поради която наказателните мита не бяха удължени, беше заплахата на Китай за ответни мерки, които биха били болезнени за ЕС", казва Стамер.

В крайна сметка компромисът гарантира, че "нашата соларна индустрия отиде на вятъра" и китайската соларна индустрия сега доминира на световния пазар. Тази грешка не трябва да се повтаря.