Украинският президент Петро Порошенко заплашил руския си колега Владимир Путин, че ще огласи данни за стотици убити или пленени в Украйна руски войници, пише в. "Файненшъл таймс".

Това е втората статия от поредицата "Битката за Украйна". Тя е изготвена въз основата на разговори с министри, висши чиновници от ЕС, дипломати и сътрудници на спецслужбите от 10 държави.

Заплахата била отправена в края на август 2014 г.    точно преди двамата лидери да се срещнат в Минск. Тогава Путин отрекъл присъствието на солдати в Украйна. Той допълнил, че има на разположение 1,2 милиона войници и те могат за два дни да превземат Киев или която и да било столица на страна от ЕС и НАТО.

И все пак Киев и Москва успели да постигнат договорка. В името на мира Порошенко бил готов дори да преразгледа митническите тарифи от икономическата част от споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, както настоявал Путин. Срещу това обаче бил председателят на Еврокомисията Жозе Барозу. Като компромис било решено да бъде отложено встъпването в сила на икономическата част на документа.

Порошенко имал и неотложна нужда настъплението на бунтовниците да спре. Той се опасявал, че ще изгуби поста си, ако не постигне победа или мир, твърди пред "Файненшъл таймс" западен дипломат. Затова украинският президент се обадил на Путин и заявил, че ако бойните действия не бъдат прекратени, Киев ще публикува в интернет армейските жетони на руските войници, а също така ще се свърже с техните майки и съпруги, за да им съобщи къде се намират те. Става дума за солдати, загинали в Украйна или пленени от нейните сили за сигурпност.

По-късно Порошенко разказал тази история на няколко високопоставени западни чиновници. Руски представители обаче досега не са я потвърдили. Според някои ставало дума за показна храброст от страна на украинския лидер, който искал спешно да спаси страната си.

Путин приел предложението на Порошенко за среща и тя се състояла на 26 август в Минск. Според американски представител тя била "бар за международна дипломация от "Междузвездни войни". Там участвали трима представители на Еврокомисията и президентите Александър Лукашенко на Беларус и Нурсултан Назарбаев на Казахстан. Путин продължил да настоява Киев да преразгледа митата.

След това Путин и Порошенко останали насаме. След като си говорили на висок тон, двамата президенти продължили с телефонните разговори и през следващите дни. По същото време в Русия започнали да се появяват информации за загинали в Украйна солдати. Това правело заплахата на украинския лидер съвсем реална.

В крайна сметка на 3 септември президентите се договорили за рамково споразумение за прекратяване на огъня.

Ден по-късно Порошенко пристигнал с проекта на срещата на НАТО в Уелс. Той го показал на президентите Барак Обама на САЩ и Франсоа Оланд на Франция, германската канцлерка Ангела Меркел и премиерите Дейвид Камерън на Великобритания и Матео Ренци на Италия.  Порошенко заявил, че ЕС трябва да бъде по-гъвкав по въпроса за Украйна, включително да преговаря за преразглеждане на митата.

"Това Украйна ли го иска или Путин?", попитал Обама според човек, присъствал на този разговор.

Порошенко дал да се разбере, че предложението е негово. Тогава Обама се обърнал към Меркел и казал:

"Щом го искат украинците, защо не?" И Меркел се съгласила.

Този развой на събитията обаче не устройвал Жозе Барозу, който водил борба за подписване и на икономическо споразумение с Украйна.

"Опасявахме се, че Порошенко ще бъде изхвърлен като предшественика му Виктор Янукович", споделя източникът на "Файненшъл таймс".

В крайна сметка по настояване на Барозу бил намерен компромис. Европарламентът и украинската Върховна Рада ратифицирали споразумението за асоцииране. ЕС отворил пазара си за украински стоки. Но отварянето на украинския пазар за стоки от ЕС било отложено за 2016 г.