На 1 октомври 1915 г. цар Фердинанд І издава Манифест към българския народ, с който България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война (1914-1918) на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османска империя).

Манифестът е предшестван от мобилизация, обявена през септември от правителството на Васил Радославов.

На 3 октомври Великобритания и Франция обявяват война на България, а на 7 октомври същото прави и Русия.

БТА припомня новините от онова време. В бюлетина на БТА  от 1 октомври 1915 г.  четем:

Манифест към българския народ

Българи,

Вие всички сте свидетели на неимоверните усилия, които положих през течението на цяла година, откакто трае европейската война, за запазването мира на Балканите и спокойствието на страната.

Аз и правителството ми се старахме, при следвания досега неутралитет, да постигнем идеалите на българския народ.

Двете воюващи групи от Велики сили признават голямата неправда, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи страни са съгласни, че тя, в по-голямата си част, трябва да принадлежи на България.

Само нашата коварна съседка Сърбия  остана непреклонна пред съветите на своите приятели и съюзници. Сърбия не само не поиска да се вслуша в техните съвети, но в озлоблението и алчността си нападна дори собствената ни територия, и нашите храбри войски бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни земя.

Българи,

Скъпи народни идеали ме заставиха през 1912 г. да призова нашето храбро войнство на борба, в която то самоотвержено развя знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите съюзници сърби бяха тогава главната причина да изгубим Македония.

Изтощени и изморени, но не и победени, ние трябваше да свием своите знамена за по-добри дни.

Добрите дни настанаха много по-скоро, отколкото можахме да очакваме.

Европейската война клони на привършване. Победоносните армии на централните империи са в Сърбия и бързо напредват. 

Призоваваме българския въоръжен народ към защита на родния край, поруган от вероломен съсед и към освобождение на поробените наши братя от сръбско иго.

Нашето дело е право и свето.

Заповядвам, прочее на нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбското иго братя.

Ний ще воюваме против сърбите едновременно с храбрите войски на централните империи.

Нека българският войник лети от победи към победи!

Напред! Бог да благослови нашето оръжие!

София, 1 октомври 1915 г.

На първообразното съсобствената на негово величество царя ръка написано: Фердинанд

Председател на Министерския съвет
Министър на външните работи и на изповеданията: д-р В. Радославов
Министър на вътрешните работи и народното здраве: Хр. Г. Попов
Министър на народното просвещение: П. Пешев 
Министър на финансите: Д. Тончев
Министър на правосъдието: Хр. Ив. Попов
Министър на войната: генерал-майор: К. Найденов
Министър на търговията, промишлеността и Труда: Ж. Бакалов
Министър на земеделието и държавните имоти: д-р П. Динчев
Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройствата: Д. Петков 
Министър на железниците, пощите и телеграфите: Н. Апостолов

***

Цариград, 1 октомври 1915 г.  (Кореспонденц  бюро) Днес следобед управляющият българската легация г-н Колушев връчи на великия везир една нота, с която го уведомява, че, тъй като сърбите нападнали българската територия, българските войски били принудени да се противопоставят. От днес България се счита във война със Сърбия.

Утре в тукашната българска църква ще се отслужи молебен за успехите на българската армия. 

***

Цариград, 1 октомври 1915 г.  /Кореспонденц бюро/ По случай започването на военните действия между Сърбия и България турските вестници поместват статии много съчувствени за България.

"Икдам“ пише:

Ние поздравяваме българите като братя по оръжие и им пожелаваме успех в тази война, Българите не само ще осъществят националните си идеали, но и ще спечелят приятели, искрени и верни на задълженията си, на първо място турците.

***

Бюлетин за действията на армията на 1 октомври 1915 г.

Щаб на действащата армия

На 1 октомври 1915 г. Нашите армии, след като отблъснаха навсякъде навлезлите в българска територия сръбски войски, настъпиха победоносно в Сърбия по цялата граница от Дунав до Беласица планина. Нашите войски, които действат в Кулско, заеха източния фронт на крепостта Зайчар, а именно: Стайчево бърдо, височината Бачище и височината Затворнишка поляна. Войските ни, които действат в Царибродско и Трънско, завладяха всичките крайгранични височини и се намират в сръбска територия.

Войските ни, които действат в Кюстендилско и Джумайско, навлязоха в Македония и заеха Царево село.

От бюлетина на БТА от 1 август 1915 г. разбираме за статия в "Ревю де Пари" върху "Съображенията на България", посветена на колебанията на България за намеса във войната.

В последната книжка на "Ревю де Пари" срещаме една статия върху „Съображенията на България“, поради които последната се двоуми да се намеси във войната. Статията е подписана "Един българин".

За да се разбере това, пише авторът на статията, трябва да се пренесем в 1912 година, когато войната срещу турците, се реши не при Куманово и Битоля, а при Люле-Бургаз и Чаталджа; българската армия задържа турците и сломи настъпателните им опити. През това време гърци и сърби подготвиха и обмислиха съюзнишката война. Но Букурещкият договор хвърли отговорността само върху България, която биде лишена от придобивките си.

След това в статията се излага как всички са хранили недоверие спрямо България, от избухването на общоевропейската война до днес, и как българското правителство удържа думата си и България остана неутрална досега. Някои подозират, казва се в статията, че българският цар Фердинанд пречил за споразумението на България със съюзниците, защото имал връзки с Австрия и Германия. Забравя се обаче, че българският цар по произход е французин, внук на Людвиг Филип. Вън от това, той царува в България от 27 години насам и напълно се е отъждествил със своята страна и народ. А чувствата на този народ, спрямо Русия и Франция, са останали същите, както и по-рано, въпреки всички разочарования.

Какво е накарало българското правителство да възприеме досегашната си линия на поведение? Първо, изтощението, което настъпи след двете балкански войни. България не може да води продължителна война. Вън от това българският народ не желае войната, чиито ужаси още са пресни в паметта му. Българският селянин не ще да се отдели от своя имот, своята къща и работния си добитък. Има един лост, за да се тури в ход българската войска: това е българският национален идеал, за който България е работила от освобождението си до днес. В България всичко е било турено в зависимост от македонския въпрос. Ето защо българският народ няма да воюва, ако не му се гарантира владението над Македония.

Ако България се намеси във войната, пише по-нататък авторът, тя има да се бие с една 200-хилядна турска армия, която ще се залости при Галиполския полуостров и Чаталджа, две укрепени позиции,  без превземането на които Цариград не може да падне. А на тия позиции българската армия ще срещне една отчаяна съпротива от турци и германци. Храбростта на българските войници ще извърши всичко, обаче успехът трябва да се, заплати пропорционално с усилията и по начин гарантиран, защото България за своя национален идеал вече е покосила живота на 60 хиляди свои синове. През 1912-1913 година тя се осланяше на два договора: Лондонския, който ѝ гарантираше Тракия, и Сръбско-българския, който бе сключен за Македония. На последния измениха подписалите го, а когато турците взеха Одрин, нито един защитник в полза на България не се яви. Тогава българите бяха крайно доверчиви, а сега са крайно недоверчиви. Ако българският народ трябва пак да воюва, нужно е да му се определи точно и категорично срещу какво ще се бие, за да може да напрегне силите си и да излезе победител на бойното поле.

"Това е толкова повече необходимо, завършва авторът, защото българският селянин е прекарал цели 35 години свободен политически живот, дето напълно съзнателно и суверенно е упражнявал правата си. Както, в качеството си на гражданин, той знае защо гласува, така и като войник, той иска да знае защо ще се бие."