Един от символите на Пловдив - Античният театър, се връща към пълноценен живот на 18 октомври 1981 г.

След дългогодишни археологически разкопки, реставрация и реконструкции хилядолетното съоръжение е открито за  публиката в навечерието на отбелязването на 1300-годишнината на България, организирано през 1981 г.

Театърът е открит при прокопаване на главната транспортна улица под Трихълмието и неговото проучване продължава 10 години - от 1968 до 1979 година. Разкриването му се дължи на екип, ръководен от археолога Лилия Ботушарова. Първоначално се смята, че той е построен по времето на император Траян, но през 2016 година е открит постамент за статуя на Тит Флавий Котис, изключително важна личност във Филипопол с принос за цялата провинция Тракия. След откриването на този паметник се предатира изграждането на театъра в края на I век след Христа, по времето на император Домициан.

Античният театър е сърцето на античния град, построен е върху южните склонове на Трихълмието, с поглед над целия античен град, ориентиран към планината Родопа. Според проучванията той е бил и седалище на едно много важно провинциално събрание на тракийските градове, което е имало право да се обръща директно към римския император по всякакви поводи, които засягат цялата провинция Тракия.

Пловдив (20 февруари 1981) Античния театър във Филипопол построен II-III век. На снимката: Изглед от въздуха, на който се вижда напредналата работа по реставрацията. БТА, снимка: Цветана Костадинова

По повод 125-годишнината си днес БТА вади от архива си материалите от онези дни. В бюлетина “Вътрешна информация” агенцията публикува репортаж от откриването през 1981 г.:

Символ на историческата приемственост
Нов живот за Античния театър на Филипопол

Пловдив, 18 октомври 1981 г.  В годината на 13-вековния юбилей на България Античният театър на Филипопол, скрит под южния склон на трихълмието повече от 16 века, отново блести с изяществото на йонийските си фасадни колони, с белокаменния театрон, събирал над 3500 души, с внушителната си орхестра, приканваща към вдъхновени творчески изяви.

Хиляди пловдивчани се стекоха днес към величествения амфитеатър, възстановен с много любов и старание, за да бъде пак средище на изящните изкуства и жив паметник на древното културно наследство, което съвременна България тачи и съхранява.

На тържеството дойдоха членът на политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов, първият секретар на ОК на БКП Иван Панев, председателят на ОК на ОНС Стоян Кошулев, заместник-председателят на Комитета за култура Пейо Бербенлиев, председателят на Съюза на артистите в България н.а. (народният артист - бел. ред.) Любомир Кабакчиев, ръководители на окръга и града, представители на художествено-творческата интеграция.

В своето слово другарят Огнян Дойнов посочи, че 1300-годишнината от създаването на Българската държава е забележително събитие в нашата героична история – малко са страните в Европа и в света, които са имали възможността и честта да празнуват такъв юбилей. В истинския смисъл на думата той е исторически.

Исторически – защото става дума за събитие прогресивно и голямо, свързано с героичните борби на един свободолюбив и трудолюбив народ, който малко години от многовековната си история е бил господар на своята съдба, но е постигнал това, което в условията на социализма и особено в периода на априлското обновление, го нарежда в авангарда на човешкия прогрес.

Исторически – защо е юбилей на държава, възникнала върху наследството на антични цивилизации по нашите земи, усвоила техен опит и културни ценности, преминала дълъг път на развитие, успяла да съхрани и защити самобитността и оригиналността на тези ценности. Убедителен пример за това е и Античният театър на град Пловдив – посочи ораторът.

Театърът на римския Филипопол – единственият засега античен градеж от този тип в нашите земи, със своята импозантност и великолепие се нарежда между най-ценните паметници на архитектурно-историческото ни наследство. Този уникален по своя характер и значение културен паметник свидетелства, че тук, по нашите земи, на този бурен кръстопът на народи, свързващ Запада с Изтока, Севера с Юга, е имало не само военни походи и стълкновения, но са живели и са се трудили народи, богати на духовни изблици, на човешки ценности с незаличими следи в летописа на балканската, европейската и световната цивилизация.

Ние - каза другарят Огнян Дойнов - с благодарност се обръщаме към проектанти и конструктори, към работническия колектив на Националния институт за паметниците на културата - район Тракия, които със самоотвержения си труд, с активното съдействие на Общинския народен съвет и на други институти и организации в града и окръга, с подкрепата на цялата общественост, реши изключително сложна по своя характер задача.

Имаме пълни основания да кажем - пред нас се намира успешно възстановеното внушително антично културно съоръжение - римският театрон, побирал над 3500 души. Неговите мащаби, неговата орхестра, както и богато оформените фасади, свидетелстват, че тук действително става дума за един изключително интересен паметник на древната римска култура по нашите земи.

Приветствайки решението за съвременно използване на този паметник като театрална сграда, другарят Огнян Дойнов посочи, че той ще бъде нов материализиран символ на историческата приемственост в нашата културна политика. Така театърът на античния Филипопол не само по-добре ще се съхранява като културен паметник, но ще се развива и утвърждава като огнище на нашата социалистическа култура - каза той, като приемник и продължител на прогресивните културни традиции по нашите древни земи.

По-нататък другарят Огнян Дойнов изтъкна, че едно от главните направления на дейността във връзка със забележителния юбилей е откриването и умелото използване на всичко ценно по нашите земи и в многовековната ни история. Така юбилеят става властна повеля за осмислянето на всичко ценно от миналото в полза на настоящето и бъдещето, превръща се в оня фокус, в който се проявява приемствеността между различните епохи и цивилизации, между различните народи, всеки от които чрез своите завоевания и принос, чрез своя благороден устрем, служи на общочовешкия прогрес. 

През последните години българската култура, особено във връзка с 1300-годишнината, излезе широко на международната арена. Същевременно тя разтвори своите обятия за културните ценности на много други страни и народи и този процес на взаимен културен обмен все повече ще се засилва и задълбочава. Това ще става толкова по-активно, колкото по-богат е разцветът на българската национална социалистическа култура - изтъкна в заключение той.

Под възторжените аплодисменти на присъстващите другарят Огнян Дойнов откри паметната плоча за възстановяването на Античния театър в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава с думите:

“Нека в този великолепен театрон не секва никога вече творческата искра, запалена на наша земя в древността! Нека запалена отново, тя се разгаря във все по-буен огън за слава и чест на нашата българска социалистическа култура! “

Настават най-вълнуващите мигове. Ветеранът на пловдивските актьори - героят на социалистическия труд и лауреат на димитровска награда н.а. Димитър Панов, запалва в жертвеника символичния огън, възвестяващ нов живот за древния театър. Светлината на десетки факли, носени от младежи в римски туники, облива игралната площадка.

С “Пролог за Пловдив” започва първият спектакъл-концерт под античните колони.

Вълнуващите изпълнения на ансамбъла за старинни песнопения “Йоан Кукузел”, на “Софийски солисти” и Пловдивската филхармония, на изтъкнати наши инструменталисти и солисти на Националния академичен театър за опера и балет бяха възнаградени с топлите аплодисменти на пловдивчани, които в дните пред общонационалното честване на 1300-годишнината получиха ценен дар за юбилея. 

В бюлетините на БТА се пази информация и за последващите археологически и реставрационни дейности по Античния театър:

Министерството на културата финансира допълнителни разкопки на Античния театър

Пловдив, 11 ноември 2008 г. /БТА/ Министерството на културата финансира първия етап на проект за допълнителни разкопки на Античния театър в Пловдив. Това съобщи областният управител на Пловдив Тодор Петков. Проектът предвижда да се извърши археологическо проучване, възстановяване и консервация на северния вход и императорската ложа на театъра, които до момента не са разкрити. За изпълнител на първия етап, за който са предвидени 70 000 лева, е избрана фирма "Рест - Джовани Димитров". По думите на Петков разкопките, инвентаризацията и описа на намерените антични материали при северния вход трябва да приключат до края на 2008 г.

През следващата година предстои актуализация на проектната документация. За цялостната реконструкция и адаптация на северния вход ще са необходими около 200 000 лв., добави областният управител.

Античният театър в Пловдив е разкрит и експониран при археологически разкопки през 1968 - 1979 г. от Археологическия музей в града. Изграден е в началото на втори век след Христа и е побирал от пет до седем хиляди зрители. От амфитеатралния театрон са оцелели 20 от общо 28 реда. 

***

Започва реконструкция на Античния театър в Пловдив

Пловдив, 5 юли 2011 г. /БТА/ От днес започват реставрация и реконструкция на част от Античния театър в Пловдив. Това съобщи заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, който присъства на началото на ремонтните дейности.

Ще бъде реставриран оригиналният северен подход на Античния театър, предвидена е подмяна на части от сцената и изграждане на нови електроинсталации и санитарни възли. Реконструкцията е на стойност 200 хиляди лева, като 95 хиляди  лева са от националната програма "Красива България", а останалата част се финансира от държавния бюджет. 

Ремонтните дейности ще бъдат извършени от фирма "Реставрация", която е собственост на Министерство на културата. Очаква се работата да приключи до края на месец септември.

Заместник-министър Чобанов съобщи още, че министерството е осигурило средства за аварийна консервация на т. нар. Малка базилика. Търсят се възможности чрез проекти с външно финансиране да се реставрират още Одеона и Небет тепе, отбеляза той. 

***

Започна вторият етап от реконструкцията на Античния театър в Пловдив

Пловдив, 15 август 2012 г./БТА/ Започна вторият етап от реконструкцията на Античния театър в Пловдив по проект "Красива България". Той е на стойност 180 хиляди лева. Проектът ще се реализира поетапно за три месеца, като целта е да не се пречи на културната програма, съобщи директорът на фирмата изпълнител Ангел Митев. Реконструкцията включва поставяне на художествено осветление, подмяна на сценичните прожектори, ремонт на второто ниво на сцената и на гримьорните. 

Целта ни е чрез дейностите по "Красива България" Античният театър да се превърне в най-знаковия обект на Пловдив, каза кметът на града Иван Тотев. До края на годината ще бъде готов и техническият проект за музейна експозиция на открито и туристически маршрути до всички нива на сцената в Античния театър. През 2013 година ще се търси финансиране и за него, допълни Тотев.

***

Новооткрит надпис гласи, че Античният театър е строен през Първи век след Христа

Пловдив, 28 ноември 2016 г. /БТА/ Новооткрит надпис гласи, че Античният театър в Пловдив е строен през 90-те години на първи век след Христа, а не както бе известно досега през 116-117 година от втори век. Това обяви кметът на Пловдив Иван Тотев заедно с археолога Мая Мартинова и Николай Шаранков, разчел надписа. С това, по думите на Тотев отпада и твърдението че великолепното съоръжение е строено по времето на император Марк Улпий Траян за сметка на император Домициан.

Шаранков уточни, че надписът е на старогръцки и е намерен в неразкрито във времето стълбище на Античния театър. По думите му това е най-ранният надпис, който дава информация не само за Филиполол, но и за институциите в града, за създаването на общото събрание на провинция Тракия, както и за водещата му роля в провинцията по времето на Домициан.

Археологът Мая Мартинова обясни, че надписът, който се състои от два фрагмента, ще бъде слепен и експониран в подземните експозиционни пространства под сцената. Според събраните данни за тогавашния Пловдив може да се каже следното "Един цветущ град, един от най-големите в източните провинции на Римската империя и както казва Лукиан в произведението си "Бегълците" неговата красота блести отдалече", каза още Мартинова.