До края на 2019 г. държавата трябва да изплати 94,2 млн. лв. лихвоточки на притежатели на жилищноспестовни влогове, стана ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос, поставен от депутата от БСП Георги Търновалийски по време на днешния парламентарен контрол. Горанов призна, че процесът върви бавно, защото през последните 3 години са изплатени лихвоточки общо за 38 млн. лв., за 2015 г. са заделени 11,1 млн. лв., а актуализация на сумата не се предвижда.

Министърът коментира, че в момента се изплащат заявки за лихвоточки, които са внесени през ноември 2010 г.

"Не виждам как тези 94 млн. ще бъдат изплатени до края на 2019 г.", отвърна му Търновалийски, според когото има лихвоточки за още 300 млн. лева, но хората все още не са подали заявки за тяхното компенсиране.

"Вероятно част от хората ще загубят жилищата си, за които са взели кредит от банките, защо не се заделят повече средства? Бюджетът има възможности да бъдат заложени повече средства", попита Търновалийски.

Горанов му отговори, че ако ходът на изпълнение на бюджета даде възможност, увеличението ще бъде поставено като приоритет.

Лихвоточките са наследник на жилищноспестовните влогове, които до 1990 г. са внасяни в Държавната спестовна каса - (сега Банка ДСК). В подобни сметки хората събираха пари, за да могат да купят апартамент от държавния или общинския фонд, когато им дойде редът. След промените тези пари бяха преобразувани в лихвоточки, като номиналът им беше умножен с коефициент между 15 и 20. Например, ако през 80-те години на миналия век някой е спестил 10 000 лв., разполага с до 200 000 лихвоточки. В момента Националният компенсационен жилищен фонд плаща по 8 ст. за лев номинал на тези, които се "доредят". Но ако през 80-те години с 10 000 лв. можеше да се купи жилище в столицата, сега с евентуално получените 16 000 лв. може да се направи само един приличен ремонт.

По закон лихвоточките могат да се осребряват при покупка на жилище или участие ново строителство, само ако притежателят им няма друг годен за обитаване имот.