Има различни видове мисловна и пропагандна безпомощност. Най-отчаяната форма на безпомощност е писъкът - "Идва диктатура, забраняват свободата на словото.!" Много е смешно когато този писък го вокализират тези, които контролират ... хайде, най-малко 2/3 от българските медии.

Около 2005 г. една от основните фигури на новата българска политика осъзна важността да притежаваш медии. И реши да придобие ... не, не медии, а МЕДИИТЕ. Негов сътрудник създаде медийна група, която монополизира (почти) печата, нахлу в дълбочина на обществените медии и придоби мащабен контрол върху комерсиалните електронни медии.

Това бе началото на края на свободната журналистика и на медийната свобода у нас. На тази основа бе реализирана една вторична, но днес базисна медийна стратегия - разгръщане на мощна пропагандна кампания, хибридна война в полза на определени имперски интереси на българска територия.

През последните няколко месеца се наблюдава частично отвоюване на малка медийна територия в полза на политически и граждански позиции, несъответстващи (напълно) на хибридната сглобка за пропагандна война и нейната българска прислуга. Именно тази прислуга днес надава писъка - "Иде, война, иде цензура, иде краят на свободата на словото!"

Не зная дали идва война - не е сигурно. Сигурно е, че войната се води много близо до нас и колкото сме по-безпомощни - толкова повече рискуваме още да се приближим към нея. Пътят към възстановяване свободата на словото - особено в обществените медии - е дълъг и трънлив, той трябва оттук нататък да се извърви.

Но писъкът не е за "свободата на словото", а за монопола върху словото - за монопола на мощната хибридна лъжа върху словото. Е, да - вярно е, има заплаха за този монопол. Най-после такава заплаха има.

А заплахата от диктатура - включително чрез медиен монопол - винаги има. Хора, бдете - особено когато ви блеят вълци в овчи кожи!

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията