Лондон въведе за първи път преди 15 години зона, в която се налагат такси на превозните средства, които най-много замърсяват околната среда, и резултатът е съществено подобряване на чистотата на въздуха в британската столица. Това сочат данните от ново изследване, проведено от учени от Университета на Бат, едно от най-елитните висши учебни заведения във Великобритания, съобщава БТА.

Същевременно мнозина жители на Лондон са против тази зона. Според тях тя е своеобразно наказание за собствениците и ползвателите на по-стари автомобили. Противници на екозоната твърдят, че тя е още един начин, който властите в британската столица са измислили, за да "вземат парите на хората".         

Екозоната в Лондон и здравето на хората 

Изследователите от Университета на Бат са анализирали как се е отразило на качеството на  атмосферния въздух в мегаполиса въвеждането през 2008 г. на т. нар. зона с ниски емисии от вредни газове (LEZ) и последвалото установяване през 2019 г. на зона със свръхниски емисии (ULEZ).

Целта на въвеждането на тези зони е да бъде ограничено движението на моторните превозни средства, които замърсяват най-съществено атмосферния въздух, отбелязват общинските власти в Лондон. 

Учените са установили, че след въвеждането на зоната с ниски емисии - между 2008 г. и 2013 г. фините прахови частици във въздуха на Лондон са намалели с 13 на сто в сравнение с периода 2003-2007 г.

С установяването на зоната със свръхниски емисии нивата на въглероден диоксид във въздуха в централната част на британската столица са спаднали с 18,4 на сто в сравнение с периода 2016-2018 г., посочват изследователите от Университета на Бат. 

Подобряването на чистотата на въздуха в Лондон е допринесла за намаляване с 4,5 на сто на пациентите с дългосрочни здравословни проблеми. Освен това броят на страдащите от бронхиална астма и от бронхити в мегаполиса се е понижил с 8 на сто. 

Анализът на изследователите сочи, че въвеждането на зона с ниски емисии от вредни газове в Лондон е довело до намаляване на броя на настанените в болници пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Освен това тази екомярка е помогнала за намаляване на броя на хоспитализираните с респираторни и с остри  белодробни заболявания в широкия район на Лондон в сравнение с други региони на Обединеното кралство. 

Учените са сравнили ситуацията в британската столица с тази в други градове на Острова, в които не са въведени зони за ниски емисии на вредните газове - Манчестър, Лийдс, Ливърпул и Лестър. Те са установили, че ползите от въвеждането на тези зони са много по-значителни от разходите и от проблемите, свързани с тяхното установяване. 

Заключението е, че зоните с по-чист въздух са помогнали да бъдат спестени разходи в размер на 963 милиона британски лири (над 1,17 милиарда долара) в региона "Голям Лондон", който включва Лондонското сити и предградията на мегаполиса.

"Нашето проучване, при което сравнихме Лондон с други градове, сред които е и Манчестър, демонстрира ползите от зоната за ниски емисии и от зоната за ултраниски емисии за подобряването на качеството на въздуха, за укрепване на здравето на хората и за намаляване на негативния ефект върху икономиката поради общото влошаване на здравословното състояние на населението", посочва ръководителят на изследването д-р Хабтаму Бешир от Университета на Бат, цитиран от ДПА.

Въвеждането на зоните за ниски и свръхниски емисии от вредни газове обаче среща сериозна съпротива сред редица жители на Лондон. Те посочват, че таксата от 12,5 британски лири (15,54 долара) дневно за тези, които карат по-стари автомобили, е несправедлива и тежка, особено на фона на поскъпването на живота поради високата инфлация. 

Проф. Елеонора Фичера от Университета на Бат признава, че недоволството на хората е оправдано, но изтъква ползите от въвеждането на зоната за ултраниски емисии от вредни газове. 

"Не трябва да сме принудени да правим избор между здравето на хората и дали те могат да си позволят въвеждането на подобни екомерки", посочва проф. Фичера.

Тя призовава за намирането на иновативни решения и за политики в областта на опазването на околната среда, които да не се отразяват негативно на цената на живота на хората.  

Зоната със свръхниски емисии в действие

Зоната със свръхниски емисии обхвана цялата територия на Лондон през лятото на тази година. Това стана с решение на властите в британската столица, което влезе в сила на 29 август. По-рано този месец кметът на града Садик Хан заяви, че разширяването на зоната, което среща съпротива от страна на мнозина жители на града, е довело да "подобряване на чистота на въздуха в Лондон". 

Общинската агенция "Транспорт за Лондон" (Transport for London - TfL) съобщи, че през септември тази година 95 на сто от превозните средства, които са се движели в екозоната, са покривали минималните стандарти за по-ниски емисии от вредни газове. През май  2022 г. делът на тези превозни средства не е бил толкова значителен - 85 на сто. 

Екоправилата засягат много от по-старите автомобили, чиито собственици живеят в лондонските райони, попадащи в обхвата на зоната със свръхниски емисии. Тя включва значителна част от региона "Голям Лондон", към който спадат централната част на мегаполиса и предградията му - от Хорнчърч на изток до Хейс на запад, както и от Епсъм на юг до абатството Уолтъм на север.

Повечето коли с бензинови двигатели, на над 16 години, и дизеловите автомобили, произведени преди повече от 6 години, не покриват изискванията на зоната със свръхниски емисии, посочва Ройтерс. Шофьорите им са длъжни да плащат дневна такса в размер на 12,5 британски лири.

Средно по 93 700 моторни превозни средства, които не покриват екостандартите, са се движели дневно в рамките на зоната за свръхниски емисии през първия месец след нейното разширяване, по данни на "Транспорт за Лондон". 

Приблизително 3 на сто от автомобилите, които се движат дневно в Лондон (около 60 000), подлежат на екотакса. Ако тя не бъде платена, следва глоба в размер на 180 британски лири (223,85 долара). Тя се намалява до 90 британски лири (111,92 д.), ако бъде заплатена в рамките на 14 дни от издаването й. 

Ако не бъде платена в рамките на 28 дни, глобата скача на 270 британски лири (335,77 д.). 

Само между 26 и 30 септември общинската агенция "Транспорт за Лондон" е наложила 13 480 глоби за нарушаване на правилата на зоната със свръхниски емисии на вредни газове. 

Агенцията събира средно по 730 000 британски лири (907 828 долара) на ден от тези екотакси.

"Хората са гневни"

Критиците на екозоната в Лондон казват, че тя "просто е начин да бъдат взети парите на хората". Те са категорични, че таксата от 12,50 британски лири дневно за жителите на града, които карат по-стари автомобили, е несправедлива и тежка, особено на фона на поскъпването на живота поради високата инфлация. Посочват, че мярката представлява своеобразно наказание за много жители на предградията на Лондон, които разчитат на колите си, за да се придвижват до работните си места, да закарат децата си на детска градина или на училище, както и за други неотложни нужди.

Въвеждането на зоната за свръхниски емисии предизвика остра реакция сред част от жителите на мегаполиса. Някои от камерите, които следят трафика в града, станаха обект на вандалски прояви.

Стотици камери, които "разпознават" регистрационните табели на автомобилите и другите превозни средства, са били повредени, изключени от захранването или направо откраднати от противници на разширяването на обхвата на зоната със свръхниски емисии, съобщи полицията в Лондон.

Вандалите са част от организирана група от "отмъстители" срещу разширяването на екозоната, посочва  Асошиейтед прес. Те са известни като "Блейд рънърс" (Blade Runners), явно по аналогия с някои от героите на популярната кинопоредица, базирана на научно-фантастичния филм от 1982 г. "Блейд рънър".

"Трафик камерите ще продължат да излизат от строя", смята Ник Арлет, който е сред организаторите на протестите.

Той посочва, че "нито одобрява, нито осъжда вандалските прояви". 

"Хората са гневни", допълва активистът.